Моби: Хората трябва да разберат къде е мястото им в света

Американският DJ и продуцент Моби изненадващо записа дует с лидера на френската рок група Indochine, Никола Сиркис. „This Is Not Our World“ има и видео клип.

– Как се роди песента „This Is Not Our World“?

– В кариерата си съм преминал през различни музикални жанрове. Когато бях много млад свирех класическа музика, бях в пънк рок група, бях хип-хоп DJ, занимавах се с електронна музика… Има обаче един жанр, който обожавам от началото на 80-те години и нова е ню уейв. Сещам се да групи като Depeche Mode, Echo and the Bunnymen или New Order. С тези групи съм пораснал. И макар че съм се занимавал редица музикални жанрове, обожавам да композирам ню уейв мелодии. Не знам дали хората използват още това име, за да опишат този жанр, но в моето съзнание тази песен е това – тя беше вдъхновена от New Order или Echo and the Bunnymen като по-млад. Ето така се роди.

– Какъв беше подтикът? Едно особено събитие или по-скоро няколко събития?

– Има нещо интересно, което може би само аз считам за такова. През Средновековието църквата вярвала, че Земята е центърът на Вселената. Който е твърдял обратното, е бил убиван. По-късно Галилей, Коперник или Нютън доказали, че това не е така и ние всички го вярваме. Приели сме, че Вселената е огромна и че Земята е само една миниатюрна планета, част от миниатюрна слънчева система в една от 300 или 400 милиарда галактики. Толкова много хора смятат, че човешкото същество е най-важният вид на тази планета и за мен това е опасно убеждение, равносилно на твърдението, че Земята е центърът на Вселената. Това просто не е вярно. Сещам се за едно изказване на Айнщайн за изчезващи колонии от пчели. Той казва, че ако пчелите умрат, следващите ще са хората. А хората никога не са осъзнали факта, че ако не се грижим за Земята, която имаме, ще се самоунищожим. Това е посланието на песента – да каже по един твърде непоетичен начин, че това не е нашият свят. Този свят е екосистема, изградена от трилион индивиди, същества, насекоми, животни, бактерии. Ако не пазим всичко това, ще загинем. Това лято ни даде добро доказателство с горещите вълни – ако не пазим природата, тя ще ни унищожи. Много е просто.

– Как Ви хрумна да си сътрудничите с Никола Сиркис? Познавахте ли го?

– Знам Indochine и Никола от 80-те. През 1987 г. живях във Франция и тогавашната ми приятелка обожаваше Indochine. Тогава чух за първи път да се говори за групата. Бях много ентусиазиран, че може да се осъществи такова сътрудничество.

– Пеете „Това не е нашият свят“. Какъв би бил Вашият идеален свят?

– За мен идеалният свят е свят, в който хората разбират мястото си в света. Най-травмиращото е, че знаем какво трябва да направим. Знаем как да създадем един рай. Още утре можем да създадем рай. За целта трябва да спрем да използваме петрол, въглища, газ, да произвеждаме месо или да сечем тропическите гори. Това са наистина лесно осъществими неща, но не ги правим! Трябва да спрем да приемаме толкова антибиотици, да разрушаваме екосистемите, за да не се превръщат в пандемия  организмите, които ги населяват. Най-много ме смущава производството на месо. Можете да убеждавате някого, че това е едно от нещата, които причиняват най-големи щети в климата или обезлесяването, но единственото, което хората отговарят, е че искат да ядат хамбургер. Напълно ирационално е поведение, което може да причини толкова разрушения, знаейки, че има по-добър начин да се правят нещата и да не се стремиш към това. Наистина не разбирам как като вид продължаваме да правим всички възможни лоши избори, знаейки прекрасно, че това са лоши избори.

– През цялата си кариера сте били ангажирана личност. Винаги ли това е било важно за Вас?

– Да. Бих искал да живея в свят, в който можеш да си егоист. Свят, в който можеш да заминеш в отпуска, да употребяваш дрога, да празнуваш, без да те е грижа да нищо друго. Би било страхотно. Но не това е светът, в който живеем. Като обществена личност, чийто глас се чува, трябва да направя всичко възможно, за да се опитам да привлека вниманието върху тези проблеми. Разбира се, аз съм просто един човек и има голяма вероятност да не постигна нищо, но трябва да опитам.

– Според Вас артистите могат да променят или стимулират развитието на нещо?

– В моя случай, когато се събудя сутринта, си задавам въпроса какво мога да направя. Трябва ли да работя с политици? С неправителствени организации? Да подкрепям документални филми? На разположение имам много средства, за да стимулирам развитието на нещата. Не знам дали ще го направя, но за мен това е най-добрата им употреба в един живот.

– Какви други музикални проекти имате?

– Създадох нов лейбъл, който се казва Always Centered At Night. Издадохме няколко сингъла, имаме песен с артист, когото обожавам – Serpentwithfeet. Работя върху втори албум с оркестър с лейбъла Deutsche Grammophon и, честно казано, не бих искал да ви отегчавам с всичко, което правя, защото списъкът е дълъг.

Откъс от интервю на Charts in France.

Снимка: © Sunny Khalsa