Мирослав Витоуш в проекта „Джаз енциклопедия“ на Сашо Анастасов
Мирослав Витоуш е един от най-успешните и виртуозни басисти в историята на джаза. Неговото име се нарежда от музикалната критика в първия ешалон на джаз басисти до имена като Скот Ла Фаро, Дейв Холанд и Арилд Андерсен.
Мирослав Витоуш е един от основателите на група Weather Report през 1970 г. От 1967 г. до днес музикантът е свирил и записвал с много от големите, сред които Фреди Хъбърд, Чък Къриа, Майлс Дейвис, Ян Гарбарек, Тери Рипдал, Джон Сърман, Джон Маклафлин, Джак ДеЖонет.
Със своя първи самостоятелен албум Infinite Search, който издава през 1969 г., в който участват Хърби Хенкок, Джак ДеЖонет и Джон Сърман, Мирослав Витоуш се откъсва от традиционната роля на баса и започва да го използва като основен инструмент за ръководене на мелодичната линия. Така той насърчава и други басисти да преразгледат музикалните конвенции в полза на неизследваната импровизаторска територия на този инструмент.
Мирослав Витоуш, рисунка, 60х90 см., 2009 © Сашо Анастасов
Мирослав Витоуш е роден на 6 декември 1947 г. в Прага. Започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст, а на 10 на пиано. На 14 избира контрабаса за инструмента, с който да продължи професионалните си занимания. Учи в Пражката консерватория и като студент е и състезател по плуване. В Консерваторията свири в триото Junior Trio, в което участва и брат му на барабани и в диксиленда на певеца и тромпетист Иржи Жеринек. По време на следването си в Чехия Мирослав Витоуш се явява на конкурс във Виена и печели първа награда – стипендия в Бъркли в Бостън. В този момент Витоуш трябва да избере между музиката и спорта, защото е сред олимпийските надежди на Чехословакия в плуването свободен стил. Побеждава музиката.
През 1966 г. Витоуш се мести в САЩ, изкарва една година в Бъркли и заминава за Ню Йорк, където бързо става част от нюйоркската джаз сцена. „Истинският ми билет за САЩ беше Джо Завинул. Той беше член на журито на конкурса, който спечелих. Той ми оказа безкрайно доверие, като обеща на баща ми, че ще се грижи за мен в Америка. Аз бях на 19 години и идвах от комунистическа страна. Докато бях във Виена, получих предложение да се присъединя към групата на Кенънбол Адърли, в която Джо Завинул по това време участваше. След пристигането ми в САЩ това не се осъществи по редица причини и една от тях беше, че Завинул не е искал аз да бъде в групата на Кенънбол. Разбрах това 10 години по-късно, след като напуснах Weather Report. Джо Завинул беше първокласен манипулатор. Той манипулираше всичко, което можеше да е в негова полза. Дори Уейн Шортър“, спомня си по-късно Витоуш.
В Ню Йорк Витоуш бързо си пробива път на джаз сцената. През 1967 г. свири с квинтета на Майлс Дейвис, който го кани, след като го чува в чикагски клуб. Свири още веднъж с него през 1970 г. преди да сформира Weather Report. „Бях много щастлив, че Майлс беше избрал басист в мое лице за новия електрически период, в който влизаше. Но аз не бях точно музикантът, от който той имаше нужда в този момент. Той имаше нужда от басист, който да свири повтарящи се мотиви и да има специфично звучене“, спомня си музикантът.
През 1970 г. Мирослав Витоуш, Уейн Шортър и Джо Завинул сформират една от най-успешните джаз фюжън формации в историята на джаза, Weather Report. В своята 16-годишна история формацията изследва различни музикални области, основани на джаза. Музиката им обединява стилове като фрий джаз, ритми от Латинска Америка, арт рок, етно, ритъм енд блус, фънк и рок. Още от своя старт през 1970 г. Weather Report налага необичаен и новаторски подход, като изоставя традиционната схема „солист/акомпаниращи музиканти“ и вместо нея очертава границите на директен джаз с възможности за импровизация на всеки участник от групата. Едноименният дебютен албум от 1971 г. предизвиква сензация в света на джаза най-вече заради разнообразните таланти на участниците в групата и нетрадиционния им подход. Преобладава акустичният бас на Мирослав Витоуш и ексклузивното звучене на сопрано саксофона на Уейн Шортър. Вторият албум на Weather Report I Sing the Body Electric (1972) показва първите признаци за промяна в баланса на контрол в рамките на групата за разлика от колективния подход в дебютния албум. Тази тенденция търпи още развитие за сметка на басиста Мирослав Витоуш. Джо Завинул иска да преориентира групата към по-фънк звучене. Това ще доведе до конфликт между него и Витоуш, който не желае да свири фънк и напуска групата, с което се отбелязва краят на първия етап от развитието на Weather Report. Последното му участие във формацията е през 1974 г. само в една композиция от 4-ия албум Mysterious Traveller.
Витоуш започва забележителна кариера на композитор със собствена група – Miroslav Vitous Group, с която записва 3 албума. През 1979 г. става за 3 години директор на джаз департамента в Консерватория „Ню Ингланд“ в Бостън. През 1982 г. се събира с Чик Къриа и Рой Хайнис във формацията Trio Music. Най-доброто от техните концерти и турнета е издадено в 2 албума от компанията ECM.
През 1988 г. Мирослав Витоуш се установява в Европа и съсредоточава цялата си дейност върху композирането и съвместната работа с различни европейски музиканти. Един от най-приветстваните албуми на Витоуш през новия век е Universal Syncopations от 2003 г., в който е събрал отбор – мечта: Чък Къриа, Джон Маклафлин, Ян Гарбарек и Джак ДеЖонет. Последният албум на 65-годишния днес музикант е Remembering Weather Report от 2009 г.
„Градското списание“ представя проекта „Джаз енциклопедия/Рисунки“ на художника Сашо Анастасов, който включва 40 портрета на джаз музиканти, сред които е и Мирослав Витоуш. Предаването „Джаз енциклопедия“ се излъчва от 2006 г. насам всеки четвъртък в ефира на Радио Варна. През 2009 г. проектът „Джаз енциклопедия/Рисунки“ бе представен като мултимедиен продукт и с изложба от рисунки.
Автор: Градското списание
