Марио Варгас Льоса – нобелистът на 2010 г.
Двадесет и осем години след колумбиеца Габриел Гарсия Маркес и 20 години след мексиканеца Октавио Пас, латиноамериканската литература се сдоби с още една Нобелова награда в лицето на перуанеца Марио Варгас Льоса.
И той е фантазьор като тях – романите му са като огледало на един континент, разкъсван дълго от противоречия, бароков, експлозивен, парадоксален. Във всички свои романи Льоса описва съдбата на Латинска Америка, илюзиите и разрушителните й мечти, нейните митове, потъпкани от диктаторите.
Свидетел на невъзможни революции, работохолик, Льоса е ангажиран писател и личност със социална и политическа позиция. В началото привърженик на управлението на Фидел Кастро, по-късно той се ориентира към либералната десница. През 1990 г. е кандидат за президент на Перу, оглавявайки дясноцентристката коалиция El Frente Democratico. Оттогава често критикува в медиите напредничавите правителства на континента, в който е израснал.
Марио Варгас Льоса е роден
през март 1936 г. По настояване на баща си учи във Военната академия, но в последствие завършва литература в Националния университет „Сан Маркос“ в Лима. Работи като коректор, пише литературна и кино критика. В началото се бори заедно с младите комунисти, но после отрича веднъж за винаги сталинистките им директиви и през 1959 г. заминава за Мадрид, където подготвя докторската си дисертация, а след това и за Париж.
Нашумява с романа „Градът и кучетата“ (алюзия за насилието във военен колеж), който бързо след публикуването си през 1963 г. е преведен на двадесетина езика. Следват „Зелената къща“ (поетично описание на контраста между мрачния свят на перуанската гора и този в големите градове); „Разговор в катедралата“ (критика на Перу след военния преврат на генерал Мануел Одрия); „Панталеон и посетителките“ (история за военен, който се принуждава да стане сводник); „Вечната оргия: Флобер и „Мадам Бовари“ (есета – блестящо „намигване“ към Мадам Бовари и света на Флобер); „Леля Хулия и писачът“ (история с автобиографични елементи); „Литума в Андите“ (описание на терора на сендеристите през 80-те години); „Войната в края на света“ (разказ за бразилската политика през XIX век); „Празникът на козела“ (портрет на диктатора на Доминиканската република Рафаел Трухильо)…
Днес Марио Варгас Льоса живее между Париж, Лондон и Барселона. На 3 ноември в Испания излиза новата му книга El Sueno del celta („Сънят на келта“) – романизирана биография на ирландския революционер сър Роджър Кейсмънт (1864-1916) – поет, дипломат, патриот, който разкрива пред света злоупотребата с местното население по време на колониалните режими в Конго и Перу, обесен заради ролята, която изиграва в Ирландското въстание. Догодина романът ще бъде издаден и на английски език.
Междувременно още следващия месец Льоса ще проведе специални дискусионни часове, посветени на новия му роман, със студенти от Принстънския университет. Писателят е там за един семестър, за да води клас по творческо писане и латиноамериканска литература. В Принстън той научава и новината за Нобеловата награда.
„Развълнуван съм и съм благодарен. И съм много изненадан. Писането винаги е било такова невероятно удоволствие за мен, че не мога да повярвам, че ме награждават и ми присъждат премия за нещо толкова приятно“, заявява Льоса малко след като научава новината за наградата, цитиран в сайта на Принстънския университет. Нобеловата награда от 10 милиона шведски крони се равнява на 1 074 000 евро.
„Ще продължа да пиша до края на живота си. Не мисля, че Нобеловата награда ще промени произведенията ми, стила ми, темите ми, които се раждат в най-интимните кътчета на личността ми. Това, което според мен ще промени наградата, е ежедневието ми. Мислех, че тези няколко месеца, които ще прекарам в САЩ, ще са много спокойни, но всичко се промени. Животът ми ще се превърне в лудница“, коментира Льоса.
Льоса срещу Маркес
От тридесет години Марио Варгас Льоса и Габриел Гарсия Маркес враждуват. Преди това са били приятели. Льоса дори пише докторска теза „Гарсия Маркес: историята на едно богоубийство“, публикувана през 1971 г. Причината за враждата: разправия заради жена, пише списание L’Express. Маркес имал любовна забежка със съпругата на Льоса, който си възвърнал честта през 1976 г. със силен юмручен удар. Двамата имат и политически разногласия.
Марио Варгас Льоса на български език: „Лудориите на лошото момиче“, „Раят зад другия ъгъл“, „Разказвачът“, „Празникът на козела“, „Разговор в катедралата“, „Зелената къща“.
