Марджане Сатрапи и Венсан Пароно за филма „Персеполис“

На 4 юни 2026 г. светът се раздели с френско-иранската авторка Марджане Сатрапи, автор на графичния роман „Персеполис“. Кратък откъс от интервю по повод излизането на едноименния анимационен филм през 2007 г.

Марджане Сатрапи и Венсан Пароно са сърежисьори на пълнометражния анимационен филм „Персеполис“ и на „Пиле със сливи“ (2011) по друг неин графичен роман.

– Как се породи желанието да минете от комикси към кино?

Марджане Сатрапи: Получих всякакви предложения, от адаптация в стил „Не без дъщеря ми“ (филм по едноименна книга, която разказва за бягството на американка и дъщеря ѝ от съпруга ѝ в Иран, бел. ред.) до телевизионен сериал в стил „Бевърли Хилс“, чието действие се развива в Иран… Но аз смятам, че когато пишеш лична история, независимо от гледната точка, носиш отговорност и не можеш просто да я подариш, за да си правят с нея каквото си искат. Всъщност е очевидно, че няма никаква основателна причина да се прави филм по комикс. Всъщност всичко сочи тъкмо обратното, това е най-лошата идея на света, но аз все пак имах възможността да го направя – дадоха ми пари, място и най-вече възможността да работя с Венсан.

– Имахте ли общи виждания за киното?

Венсан Пароно: Да и общите ни виждания се отнасят за класическото кино, а не за анимационното. Веднага щом започнахме да създаваме обстановката в сиви тонове, се озовахме в експресионистичното кино.

Марджане Сатрапи: Имаме една и съща кинематографична култура, несъзнателен резултат от всичко, което сме гледали. Всичко това излезе наяве, когато обяснявахме нещата на другите: казвахме им да мислят за Фриц Ланг, но и за художника Феликс Валотон и други.

– Често сравняват „Персеполис“ с „Маус“ на Арт Спигелман. Но днес Спигелман сякаш е „парализиран“ от тази творба. Страхувате ли се от подобно нещо?

Марджане Сатрапи: Благодарение на това сравнение станах много близка приятелка със Спигелман. Бях се срещнала с него веднъж във Франция и един ден му се обадих, за да му кажа, че това сравнение, което хората правят между нас, не е моя идея. Не исках да се възползвам от неговия статут. Той много се трогна. Работим по много различен начин – той, например, е много бавен, сам го признава и не мисля, че го обиждам, като го казвам. Аз завършвах по един комикс годишно, преди да започна да работя по анимационния филм.

Откъс от интервю в онлайн изданието на списание Les inrockuptibles, публикувано през 2007 г. (брой 604).