Малки картини с думи

В последните дни на есента ние, учениците от литературния клуб при ПГХ и ХВТ „Дм. И. Менделеев“ от Варна отидохме на разходка в Морската градина. Учихме се да пишем хайку, а какво по-добро място от парка край морето! Наблюдавахме, опитвахме се да почувстваме атмосферата на отмиращата природа, есенното море, хладния въздух. Не всички се престрашиха да изпробват химикалките си в този труден жанр.

Аз опитах пръв:                  

Падат листа.

Едно оранжево

между кафявите. (Веселин Николов)

 

А другият Веселин се вдъхнови от морето:

Морски блясъци.

Вятър люшка лодка –

искам да съм в нея. (Веселин Алексиев)

                              

Момичетата бяха по-емоционални:

Стихва вятърът.

А така иска да литне

листото.  (Кремена Кирилова)

 

Ах, тези птици!

Тъгуват за лятото

като мен. (Радостина  Желязкова)

   

Красива измама.

ме обрича

на есенна любов.  (Галина Малева)    

Седнахме в една сладкарница да редактираме творбите си. Там вкусът на пастите измести вдъхновението. При някои участници то се появи после, в усамотение сред домашния уют:

Мътна светлина

през решетката

на клонака отвън. (Цветелина Цветкова)

                        

Топли чорапи –

спомен за ръцете

на баба. (Фигян Ахмедова)

 

Идва зимата.

Ухае на канела

цялата къща. (Венелин Генев)

 

Рисунка на залез

в рамката

на моя прозорец. (Ивета Александрова)

 

Ще запазим усещането за есенно слънце и тръпчив дъх на увяхваща природа. Но вече е време за зимни хайку.

Авторът Веселин Николов е на 17 години, ученик в  ПГХ и ХВТ „Дм. И. Менделеев“ – Варна.  

Автор: Веселин Николов