Белите лястовици на съвременния танц във Варна
Когато ги слуша, човек има чувството, че са като млади вулкани. От тях постоянно изригва пепел и лава, която се изстрелва високо в небесата. След това се разстила бързо по зямата под формата на огън и жупел. Говорят задъхано за изкуството и танца, за първия си спектакъл, който подготвят на сцената на ТМПЦ – Варненска опера.
Налага им се да мислят за всичко – костюми, декори, музика, текст, а за административните подробности – о, Боже! – те са цял куп и въобще не е за разказване. А спомоществователите – списъкът е дълъг и няма да им стигне час. Всъщност Карина Илиева, Силвия Христова и Надя Димокова са лицето на Varna Dance Theater. Трите момичета вече усилено се подготвят за своя първи самостоятелен проект, който са нарекли “Зад обявите”. Те примамливо канят всички любители на сценичното изкуство на 14 юли от 19,00 ч. на Основна сцена, където ще представят съвременен танцов спектакъл – докосване до оригиналните идеи на съвременния танц. Хореографията е на Надя Димокова, стиховете на Ралица Генчева (Charly Wilde), а използваната музика е от съвременни композитори. Трупата наброява около десетина души, но има амбиция за доказване поне за сто. Защото вярва, че този дългосрочен проект има бъдеще.
Най-странното е, че и трите момичета се прибраха във Варна. Всяка от тях учи в чужбина и бе пред прага на бъдеща бляскава кариера. Но решиха, че тук ще могат повече. Силвия учи култура и изкуство в Холандия, а Карина се занимава усилено със социология и мениджмънт в Германия. Но балетът е тяхната тръпка, слабост и любов. Той разкрива много непознати черти от тяхната същност. Чрез неговата пластичност и красота се опитват да изразят неразгаданото, неразбираемото и дори неизказаното. Съвместната им работа в трупата на Варненската опера постепенно ги сближи. Един ден решават да опитат нещо по-различно отвъд рамките на класическия балет. “Зад обявите” се превръща в цветна и многообразна танцова сага. В нея бушуват различни по сила и темперамент човешки чувства – любов, радост, страсти и копнежи. Сюжетът ни пренася бавно около старо табло за обяви някъде в града. Пред публиката ще се разкрият историите зад тези обяви. Разнородните човешки съдби, понесли на гърба си танца на ежедневието. Някои търсят работа, други предлагат уроци по френски, а трети – това, за което истински копнеят. С пластика и танц трупата разкрива галерия от образи на сцената превръщайки ги в пъстър калейдоскоп на човешките души.
Дни преди завесата да се вдигне, с присъщата си енергичност Карина Илиева е категорична: “Захванахме се със спектакъла, защото виждаме, че тук има възможности, с които можем да запълним някои празноти в културната среда на Варна. Примерите, които видяхме в Европа, свързани с модерния танц, могат много да ни помогнат. Ние не сме модерен балет на токчета, нито ъндърграунд изкуство разчитащо да каже важни неща чрез провокацията, а използваме изразните средства на съвременния танц. Той е така добрепознат и развит по целия свят, че ни е чудно как у нас все още не може да намери своите последователи.”
За съвременното танцово изкуство извън класическите му форми май си остава запазена територия само за софийската трупа “Арабеск”. А защо не направим и нещо по-различно във Варна, освен красотата на Международния балетен конкурс? “Поне нека опитаме”, са категорични момичетата. Нека искрено им пожелаем успех, който да ги вдъхнови отново за следващи изяви.
Снимки: © Личен архив
