Люто, диво и вълнуващо – Red Hot Chili Peppers в София

В 4 часа сутринта на 1 септември получавам SMS: „Няма да мога да пътувам, ще отидеш ли ти“? Звъня и казвам: „Да, разбира се“! Приготвям багажа си за 10 минути, зареждам емоционалните пищови и – напред към Концерта на годината!

В 7,15 часа сутринта съм в автобуса на път към София. Пътувам заедно с 13-годишен фен на Red Hot Chili Peppers. Решението така бързо да се организирам за това събитие бе именно той. Билетите са купени още през декември миналата година. Което означава 9 месеца очакване, 9 месеца търпение до 1 септември 2012 година, когато е концертът. Red Hot Chili Peppers трябва да са много щастливи, че имат почитател на 13 години. Ако знаят за това. А аз, без да имам никаква представа за това какво ме очаква и какво ще правя в ролята си на придружител, без да имам и предварителна нагласа за концерта (което е най-добре), исках този 13-годишен младеж да прекара добре времето, посветено на любимата му група и музика. И точно така и стана.

Четиримата от Red Hot Chili Peppers подлудиха, подлютиха и зачервиха публиката. Залата бе толкова пълна, че бе трудно дори да стъпиш крачка настрани от мястото, което си заел. Редуването на стари и нови парчета бе комплимент за нас. Прекрасно е, когато усетиш, че музикантите, които стоят пред теб на сцената наистина се раздават. Да накараш хиляди хора да пеят и подскачат; да ги накараш за два часа да забравят Света около себе си… За мен това наистина е успешна група. А когато всичко свърши, известно време след това не можеш да проумееш как толкова много вълнение и емоция са минали през теб.

Когато се качихме на автобуса, който пътуваше обратно във Варна, бързо разбрахме, че той е пълен с хора, които са били на същия концерт. Телефони звъняха през 5-10 минути. Всички обясняваха на някого какво са чули, какво са преживели, колко страхотно е било всичко и колко са доволни и щастливи, че не са пропуснали това събитие. Аз също бях доволна и щастлива – и за шанса, който ненадейно ме застигна, и за малкия – голям почитател на Red Hot Chili Peppers. На неговите години ние гледахме подобни музиканти само по списанията. Но това днешните 13-годишни няма да го разберат, дори и да им го обясниш от А до Я. А и не е и нужно да го разбират…