Лука Мазала: Бъдещето на класическия балет е във формирането на нова публика
За първи път в 50-годишната история на Международния балетен конкурс във Варна тази година в журито имаше представител от Монако. Как вижда бъдещето на класическия балет Лука Мазала, директор на Балетната академия „Принцеса Грейс“ в Монако?
Лука Мазала е директор на Балетната академия от 2009 година. Преди това е преминал като танцьор през Кралския балет на Фландрия, Националния балет на Нанси, Държавния театър във Висбаден, Баварския държавен балет в Мюнхен, Балет „Капитол“ в Тулуза.
– За първи път сте в журито на Международния балетен конкурс във Варна. Защо пожелахте да дойдете?
– За първи път съм изобщо в България. Поканиха ме организаторите и тъй като балетният конкурс във Варна си остава най-важният в света, аз реших да дойда, освен това тази година конкурсът празнува 50 години. Добре е, че представлявам Монако точно в юбилейната година. Преди това все ме спираше работата, а и не ме бяха канили, така че можеше да дойда само като турист. Но след като за около 15 дни вече видях Варна, сигурно е, че ще се върна не по работа, а като турист. Тогава ще имам време да разгледам повече града. Сега имаме конференции, заседания, работим дори и нощем, през деня нямаме много свободно време. Успях да разгледам Аладжа манастир,
– Имахте ли свои фаворити в конкурса?
– Разбира се, всеки от нас в журито си има свои фаворити. Видяхме всички ученици, които участват и сега вече имам възможност да си направя преценка кой от всички участници е предпочитаният от мен. Преценявам един участник въз основа на всяка вариация, която изпълнява. Това означава, че ако едната вечер не се представи много успешно, аз ще го отчета. Но ако говорим за фаворити, в младшата възраст отчитам представянето на една от корейските изпълнителки. Тя ще направи много успешна кариера, ако намери добра трупа.
– Какво ще разкажете за Балетната академия „Принцеса Грейс“ в Монако?
– С моя екип обучаваме балетисти на възраст от 13 до 18 години. Откакто съм директор от 5 години, се стараем всички, които завършват нашата Академия, след това да си намерят работа. Мога да се похваля със 100 процента резултати. Всички мои възпитаници работят в различни балетни компании за класически и съвременни танци – в Лондон, в Монте Карло, в Амстердам. Не бих употребил думата лукс, защото това не е въпрос на пари, но се опитвам да го създам, намирам спонсори, които ми помагат да се осигурят стипендии на учениците. Селекцията е на много високо ниво, в моята Академия няма ученици, за които смятам, че от тях няма да излязат балетисти. Това означава, че ако се явят само 30 души и те са подходящи, приемаме само 30 души, въпреки че местата са повече. Не съм задължен да запълвам бройките, за да сключвам сделки, нещо, което трябва да правят и в други висши училища. Така успяваме да поддържаме високо ниво. Това ми позволява наистина да осигуря бъдеще на учениците си, както вече казах, от 5 години всички дипломирани възпитаници на Балетната академия „Принцеса Грейс“ имат работа.
– Възпитаниците на Академията в Монако не са познати на Международния балетен конкурс във Варна.
– Да, нормално е, след като тя е създадена през 1975 година и догодина ще навърши 50 години. Аз съм директор от 5 години и това време не е достатъчно да се формират такива възпитаници, които да изпратим на конкурса във Варна. Трябваше да се направят някои промени. Аз искам, след като представям възпитаник на Балетната академия „Принцеса Грейс“, да съм работил с него поне 4 години, за да може наистина да представи Академията. Тази година спечелихме 3 награди на конкурса в Лозана. Единият от двамата лауреати е работил 3 години с мен, другият 4 години. Не познавах много добре конкурса във Варна, само бях чувал за него. Сега, след като вече бях тук, мога да си дам сметка какво наистина представлява конкурсът и съм сигурен, че в бъдеще ще има участници от Монако.
– Смятате ли, че класическият балет има добро бъдеще?
– Днес много хора се занимават с класически балети и нямат достатъчно качества за това. Не съм негативист и не бих казал, че класическият балет ще умре. Всеки директор на едно балетно училище трябва много добре да разбере бъдещето, към което върви класическият балет. Не можем да се върнем към натруфените представления отпреди 60 години, защото това вече не интересува публиката. Има наистина хора, които обичат класическия балет и ходят на представления. Един интелигентен директор трябва да разбере и новото поколение публика. Смятам, че една истинска трупа за класически балет трябва да показва и класически, и съвременен танц, защото днес не можеш да разчиташ само на класическия балет. Балетното изкуство е елитарно, не всеки може да се занимава с него, защото са необходими определени физически качества. От друга страна един театър, който иска да има публика, не може да продава билети по 300-400 евро, това не е справедливо. Винаги ще има хора, които ще посещават балетни спектакли, защото обичат това изкуство. Вече много балетни театри правят Дни на отворените врати, с което дават възможност за достъп на хора, които никога преди това не са гледали балет. Така се привлича и възпитава публика, в началото с нещо, което е по-достъпно. Бъдещето на класическия балет е във формирането на нова публика.
Автор: Градското списание
