Лоран Марсо: Мистерията на българските гласове допринесе много за световната уърлд мюзик сцена
През месец май във Варна се проведе 34-ият Международен фолклорен фестивал на Euroradio, на който България бе домакин за първи път. За музикалния обмен и някои специфики на радиото като медиа разказва Лоран Марсо, мениджър на Eurosonic/Radio Plus – Женева.
– За първи път ли идвате в България?
– За втори. Бях тук за първи път през 2008 година, когато участвах в международна конференция по радиодокументалистика. Тогава тя се проведе в курорта Златни пясъци, конференцията е ежегодна, всяка година на различно място. Сега поводът е друг. В основата на нашата музикална дейност е обменът на концерти във всички жанрове в Европа. Всички обществени радиостанции, членки на Европейския съюз за радио и телевизия, имат достъп до много фестивали. Целта беше да им се помогне да обменят помежду си тези концерти. Например, ако един концерт е записан в Полша, да може да се излъчи и в други страни.
– Слушате много музика. Имате ли любими жанрове и изпълнители?
– Това е въпрос, на който никога не мога да отговоря. Имам, разбира се, някои лични предпочитания, но по отношение на концертите, които излъчваме и обменяме, нямам любим стил.
– Ако говорим за френска музика?
– Всъщност имам някои любими френски изпълнители, но не съм голям фен на френската музика.
– Колко концерта годишно посещавате?
– Не винаги е необходимо да присъствам лично на мястото на събитието, за да договоря излъчването на някой концерт из Европа. Ходя на около десетина фестивала годишно.
– Тази година България бе домакин на фестивала на Euroradio за първи път. Какви са Ви впечатленията?
– Всяка година фестивалът се провежда на различно място, но принципът остава същият – участват радиостанциите, членове на Европейския съюз за радио и телевизия. През 80-те години на ХХ век България бе много важна страна по отношение на популяризирането на жанра уърлд мюзик с Мистерията на българските гласове, които привличаха вниманието на много слушатели извън страната. Така че беше важно фестивалът да се случи и в България, която от 30 години има важно значение за развитието на международната етно и уърлд мюзик сцена.
– Освен Мистерията на българските гласове познавате ли добре други български изпълнители?
– Теодосий Спасов, слушал съм и други музиканти. Всъщност не мога да кажа, че съм специалист в областта на балканската музика.
– Как виждате развитието на радиото като медиа в бъдеще?
– Днес радиото е по-непопулярно в сравнение с период отпреди 10 години, но е по-добре поставено в сравнение с телевизията. И радиото, и телевизията, търпят конкуренцията на новите медии. Днес достъпът до музика и информация се демократизира, младите хора вече не казват: „Слушайте радио, за да научите новините“, а могат да си доставят тази информация с един клик на мишката. Може да се каже образно, че тортата е разпределена. Това е реалността. Не искам да кажа, че радиото ще изчезне, но неговите слушатели стават все по-възрастни – факт, който винаги трябва да отчитаме. Днес хората на възраст по-малка от 35 години слушат все по-малко радио, но и гледат по-малко телевизия.
– Значи съобразявате програмите си с възрастовата граница на слушателите?
– Да, от една страна трябва да се има предвид, че радиослушателите са все по-застаряващи, но едновременно с това трябва да се измислят начини да се върнат обратно и по-млади слушатели. Трудно е да се лавира между двете.
– В конкурса на Евровизия обаче често участват много млади изпълнители.
– Да, интересен факт е, че изпълнителите на сцената често са много по-млади от зрителите, които ги гледат. Конкурсът на Евровизия ще търпи развитие, той попада в графата на забавните предавания, the entertainment, както се казва на английски.
– Ще пътувате ли на друг фестивал след този в България?
Не, защото в Швейцария предстоят два големи фестивала и ще имам работа – джаз фестивалът в Монтрьо и Pal?o Festival, най-големият музикален фестивал на открито в страната, провежда се в Нион от 1976 година.
Автор: Градското списание
