Лив Стрьомквист: Същността на работата ми е да съм изключително критична
Шведската авторка Лив Стрьомквист е популярна със своите графични романи за възрастни. Наскоро тя участва в Pop Women Festival във френския град Реймс, където представи последния си графичен роман „Астрология“.
На български читатели, които следят излизащите у нас преводни комикси и графични романи, Лив Стрьомквист е позната с „Плодът на познанието“. Графичният роман, разглеждащ по нетрадиционен начин темата за женското начало, е преведен на много езици. Лив Стрьомквист се занимава с комиси от 2003 г. В тях присъстват политика, поп култура и щекотливи социални теми.
– Учили сте политология. Когото човек чете произведенията Ви, сякаш чете социолог, антрополог. Защо се насочихте към комикси, а не към традиционен начин на писане? Защо е важен комиксът?
– За мен е много по-забавно да правя комикси (смее се). Това е медия, където мога да вложа хумор, вицове, да обясня неща, които са разбираеми само чрез рисунки, да направя така, че всичко да е по-достъпно за читателите. Наистина ми харесва да правя комикси.
– Какво е мястото на жените в шведската комикс култура?
– От около 10 години присъствието на жените художнички на комикси в Швеция е станало значително по-голямо. Когато започвах не беше така. В юношеските ми години имаше само една-две жени, които да служат за пример. През последните години са много повече. Усещам го. Днес жените съставляват почти 50 % от авторите на комикси.
– Голямата френска авторка Клер Бретеше е определена като най-добрия социолог на своето време от един именит френски интелектуалец, Ролан Барт заради комиксите й, в които герои са хора от средната класа и от буржоазията. Не мислите ли, че и за Вас може да е каже същото, че сте добър социолог?
– Благодаря! (смее се). Опитвам се, така е. Социологията ми е много интересна. Използвам социологическите теории и техните въпроси, за да изследвам обществото. Но аз не се занимавам със социология на личността и със специфични проблеми, а със структурата на обществото – как то е изградено, кои са колективните поведения и начини на действие, които трябва да бъдат изследвани.
– Когато работите върху комикс, как конструирате визуалния разказ, разкадровката на страниците? Как го замисляте и създавате?
– Винаги първо пиша сценария си, текста. Понякога това е най-голямата част от работата. След това, когато сценарият е готов, имам своя система на номериране. Първо номерирам частите на сценария и след това пренасям това разпределение в разкадровката по отделни кадри. Това ми позволява да избирам къде да поставя елементите. След това уточнявам какво ще се случва във всеки кадър, понякога диалози, понякога действие. После започвам да рисувам. Рисувам много бързо. Някои от рисунките направо ги рисувам с туш, а на други първо правя скици. Но аз нямам специализирана подготовка по рисуване и затова знам, че има неща, които не мога да нарисувам. Впрочем, работя в едно ателие заедно с художничка, която е много добър рисувач и често ми се случва да искам мнението ѝ по въпроси, свързани с перспективата или други елементи от рисунката. Често искам съвети за триизмерността, перспективата, например за стълбите. За мен е важно когато читателите разгърнат книгата, веднага всичко да им стане ясно, никой да не се запъне и да има различни планове, които създават динамика.
Със съкращения
Интервю на ActuaBD
Снимка: © www.galago.se
