Коя е румънската писателка Охара Доновецки?

На 17 октомври 2025 г. в Регионалната библиотека в Русе се състоя среща с румънската писателка Охара Доновецки. Тя представи романа си „Кастинг за орисници“.

Прочети още: Коя е румънската писателка Охара Доновецки?

На български език романът „Кастинг за орисници“ е издаден в превод на Ванина Божикова, а представянето е в рамките на фестивала „Писани съкровища на Долен Дунав“ в Русе.

В романа има 3 главни героини. Всяка от тях е заинтересована от словото. Едната пише пиеси за деца. Другата е професионален лингвист. Третата е изучавала арабски и хинди.

Ето какво казва за книгата Охара Доновецки:

Всяка от героините носи нещо от моята лична биография. Под шапката на приятелството трите жени представляват три типа. Първият елемент, който исках да подчертая, като мислех за различните им начини на възприемане на света, беше това, което наричаме съвпадение. Не само това, но нека тестваме този пример. И както забелязахте, една от тях стига дотам, че счита всички съвпадения за значими. Тя се води от тях, учи се от тях, счита ги за знаци, въпреки че е интелектуалец. Втората се колебае между вярата и неверието, играейки с двусмислието. А третата, както разбира се можем да заключим и можем да прочетем, е на противоположния полюс. Казах, че всички те представляват начини, които произтичат от женската чувствителност, а когато казвам женска чувствителност, това означава, че не ни интересува полът, посочен в личната карта.

(…) Тези герои, въпреки че притежават всички необходими качества, не практикуват войнстващ феминизъм. Те не са феминистки гласове, а по-скоро се оттеглят в сянка. Точно така.

Аз не вярвам във войнстващия феминизъм, въпреки че вярвам в сестринството, вярвам, че жените могат да преместват планини. Един от любимите ми въпроси на събиранията с приятелите ми е как би изглеждала една контрафактична история, ако светът се управляваше от жени. Не можем да знаем как би изглеждала, защото цялата история от амазонките до днес би била различна. Обичаме да мислим, че нямаше да има войни, но вероятно щеше да има нещо друго. И обичаме да мислим, че нашата победа е именно това – да знаем как да бъдем в сенките, победоносни и водещи, както правим. Това включва щедра грижа за по-слабите от нас, независимо дали са възрастни, болни или тези, които се нуждаят от нашата помощ, за да пораснат. Тъй като в подтекста има няколко герои, които са направили и продължават да правят много неща, като даряват пари на домове за възрастни хора, деца и т.н. Смятам също, че силата на феминизма, който не е много изразен или войнствен, идва от солидарността, от сплотяването и помагането, както най-добре знаем, независимо от граници и проблеми. Нека отговорим заедно на проблемите.

Целият текст на дискусията с Охара Доновецки, модерирана от Владимир Митев, е публикувана в неговия блог „Мостът на приятелството“.