Коста Радев – „Пентомастики“ ІІ
За Коста Радев лятото е изключително натоварен сезон, типичен пример за случващото се на живеещите в крайморските градове хора, които по това времена годината приемат курортисти – деца, роднини, приятели, а понякога и не толкова близки приятели.
Така е в цялото рибарско селище на Траката край Варна, където почти няма къща, в която да няма гости. Мястото е хубаво, не е далеч от града, а освен това има и друго предимство – прясната риба. През лятото Коста Радев посреща децата и внуците си, а новата му книга – „Пентомастики“ ІІ, е излязла преди това. Стихосбирката не е имала официална премиера, по желание на самия автор, но приятелите му и всички, които четат книгите му, вече отдавна са я прочели, което според Коста Радев е много по-важно.
***
Не искай, никога не искай повече.
Имаш море, небе, земя. И лодка –
тя знае всичките посоки.
Имаш любов – да движи лодката.
И тяло – за да не забравяш
загадъчния вкус на греховете.
Не искай, никога не искай повече.
Ти ходиш по ръба – и люспа злато
ще натежи и ще те повлече
в света на прокълнатите желания.
***
Когато лъхне вятърът на лудите
сърцето се премята от предчувствия
замира разумът, отпуска лапи тялото
и замирисва въздухът на ангели.
Хукни тогава подир пеперудите –
на всеки сто една е украсена
със буква от прашец върху крилата.
Тъй би могъл след хиляди столетия
да разгадаеш името на Бога.
***
Смехът на устните
и мъката в очите –
два бряга на живота.
А душата
се дави в равнодушната река
и моли се: дано да я изхвърлят
там, откъдето е дошла погрешка.
© Коста Радев, „Пентомастики“ ІІ, издателство „Фабер“ 2011. Художник Иван Обретенов.
Автор:
