Когато шевиците стават част от градската среда

На 23 и 24 юни по инициатива на фондация „За хората“ в градинка „Чайка“ в София бяха поставени мозайки с елементи от български шевици. Инициативата бе част от проекта „Слънца от глина“ за популяризиране на типичните за Софийска област шевици.

Доброволци, обучени предварително в историята на това българско приложно изкуство, участваха в поставянето на мозайките. Следващият етап е създаването на онлайн курс, който ще дава пълна и обстойна информация за шевиците.

Шевиците

Хиляди поколения българи с много умение, вкус и прецизност, само с помощта на игла и цветен конец, са сътворили чудеса. Мотивите имат своето предназначение за: здраве; предпазване от болести;  весел и щастлив живот; против уруки, магии и лоши очи; за опазване от паразити; спорна работа; успехи и късмет.

Етнографите определят 24 вида шевици, като им дават имената на градовете, за които са характерни. За малка страна като България това е голямо разнообразие.

Дамските ризи са най-богато извезани.  На някои от тях собственичките им са изобразили биографията си. На тях е отбелязана сватбената церемония, раждането на децата, дори и смъртта на близък роднина. За съжаление най-красивите сватбени ризи са загубени за нас, защото жените са се погребвали с тях. „На онзи свят моя човек (съпругът ми) ще ме познае по ризата” – така са вярвали те.

Често известни орнаменти се означават общо като цвете, цвят, дърво, клончета, вейки, но също така чести са и по-близки конкретизации: лоза, ябълка, кандилка, карамфил, роза, лале, божур, бряст, върба, дъб, топола, грозде, ягода, мак и други.

Геометричните мотиви се представят от четириъгълника  – квадрат, правоъгълник, ромб. В Софийско тези елементи обикновено се използват като рамки, в които са извезани растителни или с друго съдържание орнаменти. Геометричният мотив освен това преобладава в множество дребни съставни части на по-сложни фигурни или ивични композиции. Тези елементи са свастики, зигзаг, есовидна счупена фигура, хиксовидна фигура, кръстче, меандър, триъгълничета, неправилни осмоъгълни звезди и много други.

Растителният елемент се явява в различни стилови начертания. Значително място заема самостоятелната розетна фигура, която е винаги стилизирана, понякога до пълна геометризация. Характерно в нейното начертание е кръстовидността. При софийската шевица тя често е и най-съществен елемент в широката й композиция от едри квадратни рамки. Орнаментът на цвят или плод в профилно очертание, т.е. в разрез по посока на дръжката, е сравнително по-рядък в българската шевица.

Мозайките в градинка „Чайка“ в София.  © Фондация „За хората“

Характерен за българската шевица е и образът на цяло растение в различни композиции. Почти е изключена композицията с ваза или саксия. Растението се дава само с надземната му част.  

Зооморфните орнаменти са значително по-малко в българската шевица. Те могат да се срещат както самостоятелно така и симетрично разположени една срещу друга (например две птици или две кончета с растителен орнамент помежду им). Последните се срещат в софийската шевица и под формата на четири птици, които са свастично разположени. В дошлите до нас софийски шевици има и двуглава птица в напълно хералдически вид.

Човешката фигура, изобразявана по-определено и по-цялостно по полите на женските ризи в Русенско, е представена фрагментарно, само с анфасно очертание на лице с триъгълна шапчица и винаги като завършек на растителен орнамент в шевиците из Софийско.