“Книга за цветята“ от Юан Чжунлан
Една миниатюрна книга отпреди няколко века разказва за цветя, но ни предлага цяла философия за живота. Заслугата да съществува на български език е на Станчо Станев, преводач от китайски език на старинния труд.
Станчо Станев е основател на Център за китайска култура „Шъндао“, който съществува във Варна от 1987 година, днес има и филиал в София. Книгата на Юан Чжунлан не е първата, преведена от него. Още преди десетина години той превежда 5 древнокитайски трактата, някои от които, като „Книга за цветята“, се срещат с читатели сега, други предстои да излязат съвсем скоро. Преводът от китайски макар и на не голям по обем текст е бавен, защото трябва да звучи добре на български език (редактор на „Книга за цветята“ е Валентина Радинска). „Това е философия, обяснена с малко думи, но която казва много. В изкуството на поддържане на цветя влизат начинът на живот, отношенията между хората. Става въпрос за състояния, за социални отношения, в които цветята имат своето място“, казва Станчо Станев.
Ето какво можем да научим от предговора: „Авторът на текста е Юан Чжунлан, живял от 1568 до 1610 година. Роден е в семейството на един от най-известните за своето време учени, литератори, достигнали високи длъжности и завидно служебно положение.
Израствайки в такава интелектуална среда, Юан Чжунлан още от малък започва да проява интерес към литературните занимания. Първите му произведения не закъсняват и той започва да привлича вниманието на тогавашните специалисти.
По всяка вероятност настоящата книга е написана към края на XVI век. „Книга за цветята“ е един изключително ценен древен труд, който може да ни насочи какво отношение да имаме към цветята и да подпомогне правилното ни възприемане и оценяване на техните качества.
За въздействието им върху човека, неговия дом и околната среда, за тайнствената връзка помежду им и неочакваната красота, която ражда близостта с тях, за тайните на тази близост, наречена днес наука за подреждането на цветята, за мястото им в нашето жилище, в нашия живот – книгата, която държите в ръцете си, ще ви разкаже за всичко това. Тя ще внесе нова, неподозирана светлина в представите на вече запознатите с цветята и ще отвори неочаквана страница в душевния мир на онези, които не са се замисляли над тези неща“.
***
Събирайки цветята във букет,
не го правете нито твърде пищен,
ни оскъден.
Използвайте не повече от два-три стръка.
По височина и по подредба стъбълцата
да сакато изписана картина.
***
Оформени с изящен вкус,
цветята слагайте във ваза.
Не свързвайте стъблата с нишка,
избягвайте симетрия и пъстрота.
***
За възхита от цветята чаят най-помага.
Чаят в разговор приятен, тих.
Виното съвсем не им подхожда.
Знае се, че чаша от хубавото вино,
от чаша чай е по-приятно за стомаха,
но пък на цветето душата то погубва,
тъй, както всеки дъх на пошлост и на грубост.
***
Цветята пролетни ти съзерцавай,
когато плисне пролетното слънце,
седейки в прохладен ден
на своята веранда.
© Станчо Станев, преводач, Издателство „Шъндао“
Автор:







