Калина Атанасова: От изследване на облеклото от Второто българско царство до експерименталната археология

Облекло през Второто българско царство представя в книгата си „Възстановки на средновековното българско облекло (XIII–XIVв.)“ Калина Атанасова. Художник по образование, тя е един от малкото специалисти у нас, които се занимават с възстановки на облекло от този период – от рисунката до самата изработка и тестването на дрехата в реални условия по време на фестивали за исторически възстановки.

– Кога се породи интересът Ви към историческите възстановки на облекла?

– През есента на 2004 г. в България се направи първата възстановка на средновековна битка. Клуб „Традиция“ – Шумен, организира възстановка на превземането на Шуменската крепост от Владислав Варненчик, последната му голяма победа, преди да бъде убит край Варна. Тогава тъкмо бях започнала да се занимавам с история. Облякохме си по една ризница, отидохме в Шумен и там се сблъскахме с реалността – организаторите бяха поканили чешки и унгарски клубове за възстановки, които имаха прекрасно изработени дрехи, ушити ботуши, доспехи, разпънаха лагер, постлаха слама, пиха от средновековни чаши, запалиха си огън. Те всъщност разиграха жива история, което ние, българите, тогава не можехме да покажем. Решихме, че следващия път и ние ще се представим по този начин. Така започна всичко. До ден днешен има един единствен албум за история на българския костюм, издаден през 1974 г. с нарисувани илюстрации, без снимки. Работих известно време с тази книга. Първата ми възстановка бе по него, но се оказа, че има някои несъответствия. По-късно се запознах с фотографи, чиито снимки на стенописи използвам – Красимир Йовчев и Ангел Йорданов.

Възстановка на облекло на Калина Атанасова.

– Всъщност Вашата работа е експериментална археология.

– Експерименталната археология е метод, официално признат от учените. В експерименталната археология имаме останки от една дреха – в нашия климат цяла дреха не оцелява; имаме предположения как тя е изглеждала, но това не е 100 процента сигурно; имаме портрет на човек от онова време, облечен в подобна дреха; имаме подобна кройка от друга държава. Съчетаваме всички тези факти, ушиваме дреха по кройката и с материали, каквито сме намерили в гроба и я правим да изглежда като от портрета, след което я обличаме, за да видим дали е удобна, дали тази материя е подходяща за кройката, дали с дрехата може да се извършват ежедневни дейности, ако тя е била на обикновен човек. Осмисляме информацията и евентуално правим втора дреха.

– Колко такива дрехи сте направили досега?

– Имам завършени двадесетина цели костюма от Второ Българско царство. Процесът е доста бавен.

– Кои исторически възстановки сте посещавали, облечена в такива костюми?

– В момента в България историческите възстановки набират скорост. Вече има и общинско финансиране. Присъствала съм на възстановки, облечена по цял ден с такива дрехи. Най-старата ми рокля е от 2006 г., продължавам да я ползвам активно, от време на време я ремонтирам. Била съм редовно на фестивала в Червен. Самата крепост е на 30 км. от най-близкото село и достъпът до цивилизация е усложнен. Там съм била облечена с такава рокля 3-4 дена, включително съм прала дрехата с домашен сапун, а жегата е неописуема. През 2012 г. отидох с бебето ми, което тогава бе на 2 месеца. Много от посетителите се чудеха дали това не е кукла. Тогава разбрах защо болярките са имали дълбоки деколтета на роклите, с разрез чак до кръста с копчета. Оказа се, че като се отвори повече, бебето похапва и не се налага да се съблича роклята. По същото време в западните страни са имали на гърдите два процепа, затворени с конец, които е можело да се отварят. В края на юли ще бъда на Царевец, на фестивала „Ежедневието на средновековен Търновград“, 4 дни ще бъда облечена така. Може дори да спя с тези дрехи в шатра. Това е тестване на самата дреха, включително и колко добре е ушита. Изпълнявам поръчки и за други хора. Наскоро завърших мъжки и женски костюм за мои колеги.

– На компютър ли правите първоначално рисунките?

– Занимавам се с графичен дизайн. Възстановките на дрехите правя с различни програми. В много от случаите нямам актуална фотография на дрехата. Работила съм, например, по снимка, направена през 1985 г., дори по-стара, черно-бяла, която е разпечатана на евтини материали. Сканирам снимката и се опитвам да извлека детайлите с компютъра. В други случаи снимката е много добра, но фреската е повредена. Тогава също извличам детайлите.

– Колко такива специалисти като Вас има в България?

– Може и да съм единствената. Това, което правя, е много специфично. Самата дейност в България се развива отскоро. Моят рецензент доктор Иван Чокоев пък е единственият специалист в България, който се занимава с възстановка на тъкани, намерени по археологически път. Аз обработвам снимка от стенопис, вадя детайла и после пристъпвам към окончателна работа.

– Всички облекла ли са направени на основата на запазени стенописи?

– Не, но стенописът е най-сигурният източник. Хората, нарисувани на него, са съществували реално, позират на художника и му плащат. Може би той добавя няколко бижута отгоре или прави болярката с малко по-розови бузи, но като цяло рисува от натура това, което вижда. Повечето са в естествен размер и с много детайли. Например може да се види, че някои от болярките носят по два-три пръстена на един пръст, нарисувана е шарката на дрехата, камъните на обеците. Следващият по сигурност източник е археологическата находка. При определени климатични условия може да се намери под земята тяло с цяла запазена дреха, но при нас това не е възможно. Най-много останки имаме от болярите, защото техните дрехи имат втъкана златна и сребърна нишка. Металът не изгнива. Намират се нишките и това, което е залепнало за тях. Може, например, да се намери обеца с парченце от кърпата, на която тя е била закачена. Текстилът, залепен за метал, също оцелява. Има гробове с повече или по-малко находки. Най-богатият разкрит гроб е т. нар гроб на Цар Калоян в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. Там са открити останки от 7 различни тъкани – изключително богато мъжко погребение на аристократ, който е бил висок към 2 метра, облечен в скъпи дрехи, червени ботуши, на ръката му има 60-грамов пръстен печат от чисто злато, на който пише Калоянов пръстен. Дрехата му е украсена с бисери, злато, пурпурна коприна, шапката е от позлатени кожени лентички, тъкани по византийска технология. Това са много интересни неща, които могат да е извлекат по археологически път чрез анализ на находката. Направена е рисунка на дрехата.

– За изработката на кои костюми влагате най-много време?

– Най-бавно и трудно се правят ризници, халка по халка. Физически е трудно. Може би съм направила през годините десетина ризници. Не правя повече, но знам как. Ризницата отнема около месец. Колкото по-повреден е стенописът, толкова повече време прекарвам пред компютъра, за да извлека информацията. Всъщност това е мое хоби. Ако правех само това, може би щях да работя по-бързо.

– Поддържате ли контакти с други организации?

– С повечето, които правят средновековни възстановки, съм в контакт. Помагаме си, обменяме информация. Със съпруга ми поддържаме страница, в която публикуваме календар на всички възстановки в България.

– Имате ли планове да се преведе книгата Ви на друг език?

– Да, ако се намери финансиране. 

Автор: Елена Владова, Бенят Тома