Ищар: Мисията ми на артист е да нося щастие
След 4 години, отдадени на семейството си, певицата от Израел с марокански и египетски корени Ищар издаде новия албум Baila. С фламенко, ориенталски и кубински ритми, песни на френски, арабски и испански, певицата възхвалява Париж, любовта и живота.
– Водещата песен в албума, А Paris, е като ода на радостта в Париж, като обяснение в любов. Защо?
– Преди да се установя в Париж, пътувах по света – Лондон, Австралия и други страни. Попаднах тук случайно, за да посетя една австралийска приятелка на връщане към Израел. И изпаднах в шок, бях като поразена от гръм, толкова бе силно, че живея в този град вече 25 години. С времето се почувствах като у дома си. Можех да стоя с часове на някоя пейка, да пътувам без цел с метрото, за да наблюдавам този голям многоцветен и мутликултурен град, да черпя с отворени очи от неговата енергия, ухания, звуци, жители. Сякаш моето пътуване имаше една цел – да пристигна най-накрая в Париж, за да се възродя на 23 години. Започнах да работа като вокалистка с Жюлиен Клер. Срещнах първата си публика, появих се за първи път по радиото, по телевизията. Дълги години живеех нощем, ходех по клубовете, в Латинския квартал, срещах се с приятели. Нямаше никакви ограничения и ни свързваше само музиката. Париж бе празник, точката на закотвяне, в която целият свят (Бразилия, Африка, остров Реюнион) се бе събрал чрез единомислие, обмен и звуци.
– Според Вас Париж още ли е празник?
– Откакто съм майка на двама близнаци, преминах бариерата, която преди считах за непревземаема – вече съм част от „дневните птици“. Смених ритъма, както и света. От Париж до Ню Йорк и терасите на кафенетата, всеки е със смартфона си. Социалните мрежи създават повече контакти, но в крайна сметка сме по-рядко заедно в реалния живот. В големите градове животът става все по-забързан и динамичен. Аз все така обичам Париж през деня, неговия космополитизъм. Случиха се тези драматични събития на 7 януари, на 13 ноември… Над улиците тегнеше необичайна тъга, страх… Реших да поставя в началото на албума ми песента A Paris, написана преди тези събития, за да се противопоставя на фатализма. В противовес на драмата исках да се получи силен и радостен албум.
– Албумът Ви се казва Baila – „Танцувай“, още един начин да се внесе слънчева светлина и щастие.
– Да. Танцът е език на тялото, който се изразява в състояние на радост, общност, хармония на духа и тялото. Танцът позволява да се освободиш от напрежението, да забравиш проблемите, да изразиш емоции, когато езикът не е достатъчен. В този албум съм включила своя версия на La vida es un carnaval на Селия Крус (кубино-американска салса певица). В карнавала ми харесват смесицата от култури, цветове, акценти, катарзисът, все тази идея да се превъзмогне нещастието.
– Елементи от салса, румба, ориенталски и фламенко ритми, испански, арабски, френски – албумът Ви, в по-голямата си част съставен от кавъри, е пътешествие през различни музики и езици. Това отражение на Вашия професионален път ли е?
– Очевидно. Майка ми е от Египет, баща ми от Мароко, дядо ми слушаше класическо фламенко и оттогава свързвам циганската китара със спомена за него. В Израел, където израснах, имах бавачка полякиня, съседи от Йемен, Русия, Полша, Италия, Гърция. Възприемах всичко от тези радостни хора. Имах талант на актриса и имитатор. Днес пея на руски, на български, в мен са оставили отпечатък всички пътешествия и произходът ми, разбира се – арабската, андалуската музика, циганските песни са толкова близки до ориенталските корени…
– В албума Baila изпълнявате и песни на Едит Пиаф (La Foule), Ален Сошон (Foule sentimentale) и Жан-Жак Голдман (Petite Marie). Какво е отношението Ви към френския шансон?
– Слушам френски песни от дете. Дядо ми бе франкофон и фен на Брел, Азнавур, Пиаф. По-късно ми харесаха песните на Вероник Сансон в дует с Жюлиен Клер. Във френските популярни песни, които с всеки изминал ден разбирам повече, ми харесват любовта, романтиката, елегантността на текстовете, двойственият смисъл, богатството и разнообразието, силата, чувствителността и уязвимостта. И тъкмо обратното, французите харесват ориенталските, средиземноморски, цветни ритми.
– Песните Ви са модерни, в електро денс ритъм. Защо?
– Обожавам съчетанието от старинни инструменти като уд със съвременно звучене. Обичам да се забавлявам. Този албум изразява вярата ми в живота, кани на танц и възхвалява удоволствието, защото мисията ми на артист е да нося щастие.
Ищар ще има концерт в България (НДК) на 18 октомври.
Интервю на RFI Musique.
Автор: RFI Musique
