Истории от Сливенския Балкан

Пътят към Сливен и местността „Карандила” пази много истории, свързани с близкото и далечно минало. През трите дни пътуване из този край се срещаме и с красиви природни кътчета, обградени от високи скали.

Първи ден

Пътуваме през Котленския проход. Малко след село Тича кафява табела ни отклонява вляво, към „Талим таш” (Войнишки камък). Това са останки от тракийска крепост от V-VІ в. пр. Хр. Тук е минавала границата между Княжество България и Източна Румелия.

Високи, живописни скали, скрили много пещери и останки от тракийско, римско, византийско, българско и турско време – мястото е служило за полигон. Не малко иманяри намериха смъртта си сред непристъпните зъбери. От върха се открива прекрасна гледка към околните ридове на Източна стара планина, а наоколо са оформени полуестествени клетки за привличане на орли – белоглави лешояди, на които преди тук е било обиталище.

Връщаме се на главния път и скоро стигаме до големи каменни фигури на средновековни войни. Тук според гръцки се е състояла битка между гърците и войската на Ивайло, в която надмощието било на страната на българите.

Наближаваме село Медвен. Тук освен типичната балканска архитектура и къщата на Захари Стоянов, не трябва да се пропуска вълшебната гледка на Синия вир. На около половин час от края на селото, през гората, се достига до дълбока „чаша”, в която се влива не много висок водопад. Водата във вира прелива от тъмносиньо до изумрудено зелено, в зависимост от светлината. Нито една снимка не може да пресъздаде истинската картина.

На „Карандила” през остатъка от деня успяваме да разгледаме скалите около ретранслатора и дори малко да завидим на жителите на Сливен – „високата” планина им е дала всичко: скали, поля, гъста гора, потоци…

Втори ден

Предстои ни 5-6-часов преход по „хайдушките” поляни и природни резервати. Обиколката започва от Куш бунар (Птичи, Орлов извор). Тук в навечерието на Априлското въстание се е състояла клетва на четата на Стоил войвода. Тук били и отговорните за Сливенския революционен окръг Иларион Драгостинов и Георги Обретенов.

Подсичаме връх Караул таш през прекрасна букова гора. Минаваме през местностите Харамията и Меча поляна (няма нито една мечка) и стигаме началото на резервата „Кутелка”. На Гунчов кайнак правим почивка. Продължаваме през Равна река, под връх Малка Чаталка до Белите кайнаци. Изпод корените на буковете извира вода заедно с малки мехурчета, все едно, че извира газирана вода.

Всички тези места са свързани малко или много с действията на десетки чети, излезли от размирния Сливен през целия ХІХ век, войводите и хайдутите са стотици.

Покрай връх Голяма Чаталка достигаме местността „Тефтерите”. Странното име е дошло от много извори в околността. Водата им шумоляла, все едно, че някой прелиства голяма книга (тефтер). Сега всичко е каптирано и тук е главната вододайна зона на Сливен.

По-нататък утоляваме жаждата си от чешмата на чорбаджи Златко, прадядо на Панайот Хитов. Чорбаджи Златко защитавал бедните от турци и чорбаджии-подтисници. На това място те му устройват засада и го убиват, а благодарните местни овчари почели паметта му с издигането на чешмата. Наблизо се е състояло сражение между четата на Стоил войвода и турски чети, а местността „Копривака” се свързва със събития от времето на партизанското движение.

Още малко и пред очите ни се изправят Сините камъни. От разстояние цветът им трудно може да се определи, но се вижда горната станция на лифта, който води от Сливен до Карандила.

Преди да се върнем, успяваме да се насладим на поредната група величествени скали. Човек би казал, че някой нарочно ги е подредил в кръг. Между тях има изплетени от пръти летни жилища на овчарите-каракачани. Тук се провеждат ежегодните срещи на тези горди планинци. Място за веселие има достатъчно.

Трети ден

През последния ден ни предстои повече движение „на колела”, за да можем да видим повече обекти. Прословутата Драгиева чешма се оказва едно място за пикник, а името й няма никаква историческа насоченост – кръстена  е на този, който дал идея за изграждането й.

Под връх Българка се отбиваме да видим една от първите екопътеки за инвалиди. В местността „Даула” се разхождаме сред остарелите вили и почивни станции. Това е чудесно място за лятна и зимна ваканция, и за малки, и за големи. Има условия и за начинаещи скиори.

Излизаме на пътя към прохода Вратник. През местността Бабина локва, откъдето се открива прекрасна панорама към околните върхове, се насочваме към Агликина поляна. Днес тя е сравнително достъпна, но в миналото е била обградена от гъстите буки на Балкана и не напразно е била хайдушко сборище. Тук всеки четник или член на малка хайдушка дружина е знаел, че ще намери помощ.

В средата на поляната стои огромен камък с възпоменателен надпис. Наоколо вековни буки издигат клони към небето. Усещането е особено. Далеч от пътища и шумни селища, шумящите листата нашепват истории за борба срещу поробителите, за другарство между хайдутите, за деца, останали без бащина ласка и за наказания на някои, излезли от правия път, примамени от богатството.

Останаха още много места, до които не стигнахме. Има още много истории, които не чухме. 

© Боянка Койчева

Авторката на текста е потомствен турист, член на клуб „Ветерани“ към туристическо дружество „Родни балкани“ – Варна

Автор: Боянка Койчева