Изабел Юпер за ролята си във филма „Най-богатата жена на света“

Във филма „Най-богатата жена на света“ Изабел Юпер изгражда поредната си силна роля в психологическа драма. Какво е за нея тази роля?

Сценарият на филма, който вече е познат на български зрители, се базира на истинската история на бившата собственичка на козметичната компания L’Oréal Лилиан Бетанкур, считана за най-богатата жена на света до смъртта ѝ. В живота на богатата филмова героиня Мариан нахлува нестандартен фотограф и богатата жена попада в емоционална клопка, харчейки пари за неговите професионални нужди. Това обаче не се харесва на близките ѝ.

– Филмът е вдъхновен от действителна история. Как се отрази това на работата Ви?

– Направих всичко възможно, за да я забравя. Впрочем, не ми костваше много усилия. Това е силата на художествената измислица. Известният израз „по действителна история“ винаги е като обещание за бъдещия зрител. За актьорите обаче художествената измислица е свобода и тогава можем да си позволим всичко, да открием, че тази история е смущаваща, шокираща, скандална, но и искрена, трогателна и поучителна. Мисля, че филмът извежда това на преден план. В крайна сметка се обвързваме с това сходство. В хода на снимачния процес силата на превъплъщението ставаше все по-очевидна. Тук става въпрос да изразиш една емоционална истина, нашата собствена, тази на актьорите, която е по-лична, да предложиш друга гледна точка. Именно чрез актьорската си игра осъзнах всички възможности, разнообразието, което този герой предлага.

– Как работихте по Вашия персонаж заедно с Тиери Клифа?

– Започнахме с усилена работа по костюмите. Това беше начин да изразим външно богатството на героинята. Разкошът трябваше да изглежда правдоподобен, за да бъде напълно убедителен. Това включваше не само облеклото, но и декорите, мащабите и разкошът на къщата. Заради това беше старателно изграден цял един свят. Понякога дори не се поколебавахме да преувеличим, стига да изглежда правдоподобно и естествено. Фантен (фотографът, б. пр.) носи енергия, която разрушава всичко, като ритник в боулинг зала, провокирайки понякога екстремни реакции. Може да се каже, че животът на тази жена се превръща в театър. Тази лудост, тази екстравагантност, тази трансформация на реалността е като театър. Някакво радостно, обезпокоително, пристрастяващо преувеличаване. Тя се оставя да бъде съблазнена от този хаос и му се отдава напълно.

– Какво мислите за връзката между Вашата героиня Мариан и Фантен, в когото се превъплъщава Лоран Лафит?

– Искреността на тази връзка за Марин е откриването на чувство, което внезапно озарява живота ѝ, измъква я от монотонността на съществуването ѝ, въпреки съпротивата на обкръжението ѝ. По някакъв начин дъщеря ѝ е олицетворение на тази съпротива. Разбужда се и личността на Мариан. Парите са задушавали всичко.

– В края на филма Мариан е самотна и изглежда изолирана. Какво мислите за финала, предопределен за Вашата героиня?

– Разбира се, ситуацията я поставя донякъде в сложно състояние, но без да изпитваме никакво желание да я съжаляваме. Може би тя просто има нужда от почивка. Връзката ѝ с Фантен я е хвърлила в своеобразен смут – има ентусиазъм, вълнение от този нов живот, но и някаква зависимост от случващото се. Разделяме се с нея донякъде спокойна, щастлива въпреки всичко, което е преживяла. Тя със сигурност не е жертва, още по-малко отчаяна жена. Филмът не предизвиква афект. Според мен именно заради това той въздейства толкова силно.

Интервю в сайта на разпространителите Haut et Court.