Иван Трофимов: България е цял континент

„В началото на септември тази година се навършват 4 години, откакто съм във Варна“, изчислява Иван Трофимов, който е тук със семейството си. За изминалото време вече го познават много хора в културните среди, а той казва, че всички варненци са му приятели. С Иван Трофимов може да се разговаря много за българска история. Във Варна той се връща към едно свое старо занимание – журналистиката.

– Защо избрахте да се установите във Варна?

– Нямам точен отговор на този въпрос. Тук дойдох напълно случайно. Това е стечение на обстоятелствата. Никога не съм искал да бъда преселник в България, но това е съдба. Исках да замина от Русия поради различни причини – лични, несъгласие с развитието на страната, исках да живея в Китай или Словакия. Случи се така, че дойдох във Варна и останах тук. Много харесвам този град. Когато пристигнах, мислех, че Варна ще бъде само временна спирка, но след една седмица реших, че ще остана. И сега не искам да променям това.

– Журналистиката Ваша стара страст ли е?

– В Русия съм се занимавал с различни неща, все в областта на културата. Пишех текстове на песни, написал съм повече от 100 песни за една алтернативна поп група. Бил съм музикален продуцент и издавах албуми на руски групи. Бил съм музикален редактор в продуцентски център в Москва, бил съм сценарист на сериали, сега се занимавам с журналистика. Върнах се към тази професия след повече от 20 години. Сега разработвам своето издание, вече повече от 2 години.

– Когато дойдохте във Варна, имаше ли нещо, което много Ви изненада?

– Да, всичко бе изненада за мен. Преди 4 години Варна изглеждаше като руски град през 90-те. За мен това е много интересно. Открих тук някакво спокойствие, върнах се към младостта си. Това ми хареса. Не знам как точно да го обясня, имах странното усещане за дежавю на място, където не съм бил никога преди това. Може да се каже, че тук открих втората си младост. Всички варненци са мои приятели и това е изумително. Хората, които се занимават с култура, са най-голямото богатство на Варна.

– Вероятно е плюс и това, че говорите добре български…

– Аз съм самоук. Взех няколко частни урока в началото. За съжаление нямам време, за да изучавам по-задълбочено български. Всичко разбирам и чета и разговорно се справям.

– Тук сте със семейството си, дъщерите Ви са ученички. Те как се чувстват?

– Дъщерите ми учат рисуване в Националното училище по изкуства „Добри Христов“. Те много харесват този град. Живели сме в различни градове в Русия, но казват, че само във Варна се чувстват щастливи.

– Пътували ли сте много из България?

– Не още. Били сме на някои места – София, Шумен, Бургас, някои по-малки градове, свързани с исторически забележителности. Изучаваме българската история, прабългарската, историята на траките. Заради това не пътуваме извън страната. България е цял континент! Не е толкова широк, колкото дълбок, трябва да го изучиш. Тук за мен има работа за много години. Мисля, че още десетина години трябва да обикалям из България, за да видя всичко.

– Имате ли определена цел за това – създаване на книги, на филми?

– Няколко сайта и няколко филма на различни теми. В началото мислех, че с работата си трябва да внеса някои истини за България за руска аудитория. Сега смятам, че това трябва да се направи не само за руската, но и за българската аудитория. Повечето от българските ми приятели знаят много малко за своите родни неща, особено по-младите, двадесетина годишни и по-малки. Това, според мен, е проблем, защото вие имате голяма история и се гордеете с нея, но не всички знаят много за нея.

– На коя българска историческа личност се възхищавате?

– На Капитан Петко войвода и на Данаил Шишков, който е моят кумир от тези личности, които са живели във Варна. Шишковата градинка ми е любимо място. Направих проучване, зададох въпрос на повече от 1000 души какво знаят за доктор Шишков и за съжаление само 20-30 души знаеха нещо за този забележителен човек. Той е направил цялата градинка по собствено желание, без разрешително от държавата, без да очаква нищо. Това е негова лична инициатива, той е прекрасен пример за всички преселници в града.

– Какво е мястото на руската общност във Варна?

– Тук има руска общност, но не бих казал, че се поддържаме помежду си, за разлика от украинците, които имат своята диаспора и организират различни инициативи. Това е характерно за руснаците извън родината си, че се разделят на малки групи и не искат да общуват помежду си. За мен е разбираемо – те са изморени от общуването със своите съотечественици в родината. За разлика от другите емигранти, повечето от руснаците, които живеят във Варна, са доста състоятелни хора и не търсят тук работа. Сега нещата се променят заради ситуацията в Русия. Една от идеите ми, които искам да реализирам, е руснаците да се асимилират. Може би това е проблем за България, защото никой не знае колко точно руснаци живеят във Варна. По едни данни те са 12-13 000 души, по други 40 000 души, което е прекалено много. Мнозинството от тях не знаят нищо нито за историята на града, нито за културните институции, не говорят български, знаят само по няколко думи. Това е проблем. За да има хармония в обществото, трябва да се направи нещо за асимилацията на руснаците. Всичко това зависи от обикновените граждани, защото не трябва да се очаква нищо от държавата. Държавните институции са тромави и действат бавно, а хората със своите инициативи могат да направят повече. Преди всичко трябва да стане широко достояние удивителната история на Варна, да се направят няколко сайта, за да се рекламира Варна не само като дестинация за живеене, където има евтини кръчми и хубави или не толкова хубави плажове. Нека хората знаят за Варна като за културен център. Смятам, че Варна е културен център. За разлика от множество градове в Русия със същия брой на населението, във Варна има доста различни културни събития. Не казвам, че всички те са изключителни, това е тема за друг разговор, но тези събития имат място в културния календар на града и трябва да се направи нещо, за да знаят повече хора за тях. Това е моята мисия.

Интервюто от поредицата „Намерени в превода“ е част от проект на Фондация „Град и посоки“, реализиран с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна.  

Автор: Градското списание