Иван Петров-Соколов
Иван Петров, известен с прозвището Соколов, е актьор с повече от 40-годишен опит на театралната сцена. Амплоато му е кукленият театър. Пътят му преминава през куклените театри в Шумен, Русе, Бургас, Търговище и най-вече Варна, където в периода 1977 – 2009 г. изиграва повече от 50 роли.
През последните години към колекцията му от роли убедително се прибави и тази на Дядо Коледа, която по очевидни причини също му подхожда. Наблюдателен и често пъти дори самокритичен, Иван Петров е от хората, които предпочитат да „си кажат думата“ дори и за собствената си професия по по-елегантния начин – пишейки. Автор е на три книги: „Непроведени разговори“ (поезия), „Руините на лятото/Реплики и ремарки“ (поезия и афоризми) и „Субективизми“ (афоризми, 2009 г.)
***
Афоризмът е онова комплицирано усилие на ума, което ни спестяват всички афористи, водени от простимата суетност да изненадват с обратите на мисълта си.
***
Българинът никога не е само това, което е, а и още нещо, разбира се неосъществено, но според уверенията му не по негова вина.
***
Не е зле, кланяйки се, да спазваме известно приличие, за да не прави впечатление повече дълбочината, отколкото смисълът на поклона.
***
На случайния човек в изкуството е почти невъможно да признае своята посредственост, защото самото признание е вид способност. Той прави единственото, което е по силите му: обявява за талант някоя друга посредственост, за да оправдае своята.
***
„Не знам защо те обичам?!“ – каза той. „И аз не знам“ – за да не му противоречи отговори тя.
***
Едва ли има по-поучителен пример за това на какво е способен случайно пръкналият се „народовластник“, от примера с царствените „изстъпления“ на бабата от пушкиновата приказка за златната рибка.
***
Вечно неуредените сметки тук, на полуострова, се дължат на множеството примери за наличие на двойно счетоводство в тефтерите на балканския ни великосметкаджилък.
***
Режисурата е преди всичко характер и интелект. Дори липсата на балансираност между тези две качества създава условия за поредната задкулисна драма, а опитът да бъде режисирана е поредният провал на режисьора.
***
Не зная в какво съотношение се намират предизвикващите завист спрямо споходените от нея и дали едните имат всичко, което завистниците нямат. Но винаги да намираш себе си по-достоен за онава, което другите притежават, е все едно да твърдиш, че дрехата на съседа ти е кроена за теб.
***
Успокоителен за нас е фактът, че повечето неща, които ни се случват в живота, напомнят за една особеност на слабата драматургия – условията са налице, но липсва трагизъм.
***
Трябва да си имал много сериозни причини, за да се посветиш на комедианството.
***
Досега у нас нямаше бедни и богати. Само малцина, които живееха добре и другите, оставили се да бъдат убедени, че и те изпитват същото.
***
Този, който е изрекъл, че всичко, което не го убива, го прави по-силен, е бил едновременно стоик и толерантен човек. Той не ни занимава с горчивините на своя опит, а посочва цената на риска, ако все пак решим да го следваме.
© Иван Петров – „Руините на лятото/Реплики и ремарки“, издателство „Зограф“, Варна 2002 г.
Автор:
