Иван Димитров от „Музикаутор“: Медиите акцентират върху чуждестранен репертоар
Изпълнителният директор на „Музикаутор“ разказва в интервю за всички предизвикателства, пред които българската организация за управление на авторски права е изправена.
– Какво се случва с „Музикаутор“? Знаем, че тази година има рекордни приходи. Как успяхте да ги получите?
– Комплексна работа, дългосрочна, вече малко по малко започваме да берем плодове от усилията ни. Факт е, че приходите ни спрямо предходната година са с ръст около 34 процента. Имаме 3 основни пазара, в които реализираме доста добри успехи. В концертния бизнес имаме приходи повече от милион и 100 хиляди лева, като това се дължи на 2 неща. От една страна пазарът се съживи с оглед отпадането на ковид мерките, които го блокираха. От друга страна все повече успяваме да стигнем до организатори на концерти за лицензиране на събития. Също така сериозен приход имаме по линия на дигиталното ползване. Знаете, че „Музикаутор“ лицензира огромен брой международни онлайн услуги, като YouTube, Spotify, Tidel, Netflix, TikTok, Facebook, да не ги изброявам всичките…
– Това значи ли, че постъпленията и за самите автори в Бъргария ще бъдат по-високи?
– Това означава, че и постъпленията за българските автори ще бъдат по-високи, но генерално няма да се промени тенденцията, която забелязвам през последните години, а именно, че медиите в крайна сметка акцентират върху ползване на чуждестранен репертоар. Съответно голяма част от парите, които ние съберем на базата на отчетите, които получаваме за ползването на музиката, ще отидат при авторите в чужбина.
– Вие сте от организациите, които подкрепят и българските музиканти. Реално погледнато, „Музикаутор“ е и продуцент на млади автори, които стартират.
– „Музикаутор“ през културния си фонд е подпомогнал проекти с близо 2 милиона лева през последните години. Сега стартирахме за пореден път кампания, адресирана основно към създаването на нова българска музика. Част от хората, които се опитваме да стимулираме, са младите творци, защото това е бъдещето, те трябва да могат да произвеждат съдържание на български език и търсим партньорства, включително чрез една прекрасна кампания, която имахме с БНР за популяризирането на тази музика, постепенно хората да я опознаят, да я търсят, за да дадем тласък и на българската музика, и на българската култура като цяло.
– Започва летният сезон. До каква степен „Музикаутор“ ще следи за музиката, която звучи навсякъде?
– Подкрепяме много интересен проект, подкрепен и от Национален фонд „Култура“. Казва се „Авторските права – основен инструмент за инвестиция в музиката“. Част от него е провеждането на маркетингово проучване какви са нагласите на хората, които включват музиката в бизнеса си. Общо-взето има разбиране за това, че правата трябва да бъдат уреждани, основният аргумент, обаче, да не се сключват договори, е липсата на контрол. От тази гледна точка, за да активираме контрола, част от този проект е обучения, които сме предприели сред общини в цяла България. Съвсем скоро, в края на месеца, ще бъдем и във Варна, за да обясним на контролните органи какви са техните задължения, как бихме могли да ги улесним с информация, за да активизираме технологията на проверките. Надявам се по този начин да успеем да надградим това, което вече сме започнали да правим.
– Скоро бяхте на конференция на CISAC (Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори). До каква степен защитата на авторските права в България е съизмерима с тази в другите европейски държави?
– Ще дам един пример с държава като Чехия. Дружеството за колективно управление на права е на 102 години. „Музикаутор“ е на 31. Има огромна разлика в пазар, който е зрял, култура на хората, които познават материята и имат разбиране за ролята на авторските права, по какъв начин тези пари отиват при творците, за да инвестират те отново в създаването на творчески продукт. В България този път го вървим, правим сериозни крачки, но бих казал, че сме далеч от това, което трябва да постигнем. Това е и част от стремежа ни – да взаимодействаме с чуждите дружества, за да търсим техния опит. Имаме една прекрасна инициатива, която ни обвързва с институции от 11 държави, с дружества за управление на права, която цели да даде картина за ситуацията в България, да се види какви са възможностите, да се търси сравнителен анализ, добри практики отвън, които да стимулират от една страна творческия процес, бизнес процеса, както и разбирането на тези, които биха инвестирали в създаването на музика. В световен план има големи притеснения, свързани с изкуствения интелект. Знаете, той създава музика, имаме вече много такива опити, но той не го създава от нищото, а от база данни от вече създадени произведения. В тази ситуация вече се търсят механизми за лицензиране, защото тези произведения, които служат като негова основа, би трябвало да носят средства на авторите, които са ги създали. Надявам се и ние скоро да започнем да лицензираме подобен тип произведения.
– По какъв начин „Музикаутор“ отчита приходи от излъчване на различни произведения в медиите?
– По закон медиите са длъжни да предоставят точни отчети за използваното музикално съдържание. Бих казал, че има медии, които се справят доста по-добре от други. Националното радио полага усилия, има какво да се желае още. Допълнително „Музикаутор“ ползва услугите на мониторингова агенция, която проверява това съдържание. Така успяваме да допълним данните, така че авторите да имат максимална гаранция, че веднъж завъртяно тяхното произведение в телевизия или радио, парите за това ще бъдат отчетени и насочени от нас коректно към тях.
– По време на последното събрание на „Музикаутор“ се разбра, че има близо 30 милиона, които не са разпределени. Какво се случва с тези средства?
– Част от тези пари са обработени като информация от „Музикаутор“, но конкретното им адресиране до правоносителите е обвързано със справки, които софтуерът за разпределение трябва да направи. Ние разработваме такава система близо 8 години. Към настоящия момент с нея има известни трудности, които се опитваме да преодолеем, за да могат парите да стигнат до съответните хора. Това е репертоар, който касае чужди автори. Българските автори са получили своите възнаграждения. Парите се съхраняват, те са в банки, разпределени съгласно правилата за сигурност, приети от управителния съвет. Работим върху това максимално бързо те да достигнат до хората.
– Какво се случва с програмата „Светилник“ на „Музикаутор“?
– „Светилник“ е кампания за създаване на училищни химни, която стартира година по-рано. Сега сме на втори етап, първият беше изключително успешен, 6 училища се сдобиха с химни. Решихме да направим втория сезон доста по-разчупен, като отново се насочихме към училища, този път извън София. Планираме концерт с тазгодишните химни, най-вероятно на 18 юни в Народния театър.
(със съкращения)
Интервюто е излъчено в предаването на Доно Цветков „Може би „Да“ на БНР Радио Варна.
Заглавието е на Градското списание.
Снимка: © www.musicautor.org
