Зомбитата никога не умират…

Заглавието е малко подвеждащо за несведущите в жанрологията на живите мъртви, но, както се казва, да оставим мъртвите да погребват своите мъртви, или, с други думи, да ги оставим на мира. Малко се изненадах, когато чух гласа на Майк Патън в новата “тава” на Bohren, в кавър на Catch My Heart на Warlock.

Това става ясно от информациите, на които попаднах, но (отново тази съчинителна връзка се натрапва), но се оказа също така, че от 2008 насам именно той, и по-точно Ipecac Recordings, ги представлява в Северна Америка. Кои са Bohren ли? Ами да, чудаците от Мюлхайм, Градът на реката, в Северен Рейн-Вестфалия, Германия.

Моите съболезнования, Beileid (“съболезнование” от нем.) е седмият студиен проект на Bohren & der Club of Gore, който съдържа само три композиции: Zombies Never Die (Blues), Catch My Heart и едноименната Beileid, с обща продължителност 35 мин. и 8 сек. От 1992 г. насам квартетът работи над някакъв чудовищно бавен ембиънт джаз, който музикантите сами описват като “донякъде нечестива смесица от slow jazz балади, Black Sabbath орисия и звуци от масата за аутопсии”. По-интересното става след 1996 г., когато китаристът напуска и е заместен от саксофонист. Оттогава групата е все в този състав: Торстен Бенинг (ударни), Кристоф Кльозер (саксофон и пиано), Мортен Гас (пиано, мелотрон), Робин Роденберг (контрабас).

За феновете – музика може да се чуе тук. 

Автор: Васил Тоновски