Зиятин Нуриев: Когато работя, може и тъпан да бие на главата ми, но не ме смущава
„Джобна скулптура в джобна галерия“ се нарича втората за последните 7 години изложба на Зиятин Нуриев в Галерия 8 във Варна. „Джобната“ колекция включва 13 пластики от любимия на автора материал – базалт.
Зиятин Нуриев е роден през 1955 г. в село Мост, Кърджалийско. Завършва през 1982 г. скулптура в Художествената академия в София. От 1991 г. преподава в Университет „Мармара“ в Истанбул. Първата му изложба в Галерия 8 бе през 2013 г.
– Показвате колекция само от базалт. Какво ще кажете за този материал?
– Това е моят си камък. В последно време работя камък. Работите, които показвам, съм ги правил през последните няколко месеца. Аз съм откривател на този камък. Друг с този камък почти не работи, дори имаше един период, в който бях казал на тези, които ме питат, откъде го взимам, те направиха няколко работи и хората си мислеха, че са мои. Когато се каже базалт, това съм аз.
– Как го открихте?
– Случайно. Когато завърших, нямах пари за леене и когато се прибрах на село, нещо строяха по пътя Хасково – Кърджали. Гледам там един камък и си казах: „Защо да не го взема?“. Нямах кола, каквото можах, нарамих и така започнах, беше през 1982 г.
Скулптури на Зиятин Нуриев. © Градското списание
– Базалтът ли е любимият Ви материал?
– Да, оказа се, че много се харесахме.
– Правите ли от базалт мащабни скулптури?
– Колкото позволява материалът. Нашия базалт го гърмят и правят от него чакъл. В Турция взимам базалт от една кариера между Чорлу и Текирдаг, това е близо до Одрин, но това е продължение на нашия базалт от Момчилград. Най-голямото парче, което съм намерил цяло и съм направил от него скулптура, се намира днес в Националната галерия „Квадрат 500“, към 1,40 метра. Това ми е най-голямата работа, правена тук. Иначе имам една фигура около 2 метра на Канарските острови, правена с тамошен базалт, но тя е от 3 парчета. Аз така обичам – да ги слепвам.
– Бихте ли могли да превърнете в една голяма скулптура всички малки, които показвате сега в Галерия 8?
– Може, защо не. Имам работи, които съм ги кръстил „Лего“, но те са от дърво и бронз. По-големите ми работи са от парчета, така че са и лего (смее се).
Зиятин Нуриев – скулптура от серията „Лего“, 2004 г. (снимка от каталог на автора)
– Харесва ли Ви преподавателската работа?
– От 27 години съм преподавател в Университета „Мармара“, във Факултета по изящни изкуства. Ако не ми харесваше, щях да се откажа. Водя ателие по каменоделие, което е част от задължително избираемите занимания. В момента имам 8 студента, от тях 6 са момичета. Работят като пчелички.
– Как си обяснявате интереса на дамите към скулптурата?
– Нямам обяснение. Когато аз бях студент, не в нашия курс, където изобщо нямаше момиче, а в цялата катедра „Скулптура“ имаше само 2-3 девойки.
– Колко често правите изложби в България?
– Правих изложба преди 3-4 години и в Пловдив. В Софийска градска художествена галерия имах нещо като ретроспектива, половината от работите бяха от музеи и колекции тук, а другите ги донесох от Турция. Тук си имам приятели, познати, колеги, с които никога не съм си прекъсвал връзките. Те ме „следят“, както се казва, в работата. Някои неща не могат да се прекъснат, но имам и шанса, че съм близо, макар и в друга държава.
– Колко часа без прекъсване можете да прекарате сам в ателието си?
– Нямам работно време. Работя, когато искам. Не ми пречи, че съм сам. Когато работя, може и тъпан да бие на главата ми, но не ме смущава.
Скулптура на Зиятин Нуриев. © Градското списание
– Природата ли Ви вдъхновява най-много?
– Всичко ме вдъхновява. Вижте тези скулптури в изложбата, в тях има меки форми. Работя фигуративни скулптури, но анатомията не ме интересува. Тези форми може да са повлияни и от Родопите, знам ли, те са много меки планини, с едни такива гънки…
