За японския дух (част 1)

Уважаеми слушатели, днес искам да поговоря с вас за японския дух. Сигурно сте имали случай да чуете досега думите „Бушидо“, „самурай“, „харакири“.

Това са думи, които отразяват японския дух. Аз няма да говоря за духа като абстрактно понятие, а ще ви дам няколко примера, от които ще можете да видите и разберете цялата дълбочина и сложност на проявленията на японската душа, на японския дух.

Какво се разбира под японски дух? Професор Нитобе, който издаде книгата, озаглавена „Бушидо“ (тоест, „рицарски дух“), казва: „Бушидо е духовен свят, който се разцъфтя в Япония“. Това е правилно, но не съвсем точно. Бушидо е най-значителният елемент на японския дух; струва ми се, че той заема 70 или 80 % от него, а останалото са други елементи, които съставляват японския дух. Източникът на японския дух може да се намери у японските поети, които са писали своите произведения преди повече от 1000 години. В следния цитат, взет от литературата от ІХ век, можем да видим отражения на рицарския японски дух:

 

Аз съм на кораба в морско сражение,

то ще погина в морската бездна;

ако ли пък съм на бойното поле,

праха ми ще покрие трева.

Ако умра близо до Императора –

това е моята мечта,

щастлив съм.

И не ще жаля за живота!

 

В Япония изгарят амулетите си преди края на годината. Вярва се, че огънят пречиства 

от лошото.  © Тадаши Сауада/Tadashi Sawada                   

Така е казал поетът Отомоно Якамочи, един от знаменитите поети на онова време. За духа на епохата от времето на Отомоно може да се каже, че тя представлява истиски японски дух. Мечтата на рицарите от това време е била да дадат живота си за Императора. Но този възглед постепенно се изменил.

Преди около 800 години в Япония се образувала нова класа, наречена „Буке“ (Buke), „Даймио“ (Daimyo) – един вид японски феодали; те владеели земята и хората, живеещи на нея. Първо място между феодалите заемала военната класа – самураите. В класата „Даймио“ влизали хора само с висши военни чинове (князе). Всички самураи били под тяхна власт. (До това време те били под пряката власт на Императора). Всички военни считали за голямо щастие да умрат за прекия си господар, Даймио, който сега бил Буке, а не самият Император.

Появяването на Даймио е един твърде печален факт в историята на развитието на японския дух, защото заветната мечта на самурая да умре за своя Император се сменила със стремежа да умре за своя пряк господар, какъвто се явява сега феодалният Даймио. Затова в това време би било много трудно да се намери самурай, който да е готов да даде живота си за Императора.

Преди около 70 години феодалният режим в Япония рухна, защото нацията разбра, че върховната власт трябва да принадлежи само на Императора, а не на управителите на отделните области, наречени Даймио. Феодализмът обезцени властта на Императора; този ред на нещата бил пагубен за страната и народът разбрал това: феодализмът рухна и Императорът стана единственият върховен господар на страната ни. След падането на феодализма целият народ се обединил около Императора и сега може да наречем самураи онези верни синове на Отечеството, които дават живота си на бойното поле за своя Император.

През цялото време на японския феодализъм, мислите и стремленията на самураите били разногласни и вредни за страната, но сплотени под върховната власт на сегашния Даймио – Императора, всички самураи сляха в едно и и мислите, и стремежите си; и слети в една бурна река, те заплуваха по светлия път на възхода и могъществото под властта на Императора. И в наше време това е правилното направление на японския дух – духът на японската армия и флота.

Отношенето между самурая и Даймио съвсем не прилича на отношението между чиновника и неговия началник; това е отношение на взаимно разбирателство и доверие, в хармония със самурайския дух.

Има четири вида самурайски дух.     

„Да умреш за своя господар“

Това често ставало на бойното поле. По време на едно сражение върху генарал Йошицуне се нахвърлил неговият противник – Нотоноками Норицуне. Той се прицелил в Йошицуне. Ординарецът на генерала Сато Цугу-Нобу се хвърлил напред и в гърдите му се забил куршумът, предназначен за генерала. Сега генерал Йошицуне е едни от народните герои на Япония. Неговата смелост, красота и безстрашие са покорили сърцата на всички японки и всяка мечтае за него.

Преди 700 години Япония била обхваната от пожара на обществени войни. Армията на принц Даито Номия претърпяла поражение. Въстаници заградили двореца на принца и той рискувал да бъде убит. Нужно било да се спаси ценният за японския народ живот и един от приближените на принца – Мураками Йошитеру, казал на своя господар:

– Ваше Величество, вашият живот е нужен за нашата страна. Вие трябва да се спасите. Дайте ми вашата броня, аз ще излязя пред бунтовниците и ще загина от техния меч, а в това време вие може да се изплъзнете от двореца и да се спасите.

– Не, верни ми поданико, ти не си прав!  Не искам да погубя живота ти заради себе си. Ако трябва да умрем, то нека умрем заедно!

– Ваше Величество, моят живот не представлява нищо в сравнение с вашия; вие сте нужен на Япония и за мен ще бъде голямо щастие да ви спася с цената на собствения си живот.

– Не искам да те погубвам заради себе си, верни Йошитеру, спокойно отвърнал принцът.

Тогава Мурамами Йошитеру взел насила бронята и, обличайки я, с блестящ шлем на глава се появил пред разбунтуваната тълпа.

– Народе, войска, погледнете как умира вашият принц, извикал силно той на бунтовниците и повдигайки стоманената предница на бронята с ловък удар на кинжала си направил харакири. Облян в кръв, Мураками Йошитеру паднал на хладните камъни на дворцовата стълба.

Народът потънал в мълчание. Тогава войни се хвърлили към тялото на умиращия рицар, възклицавайки: „Принце, ние се заблудихме, прости ни!“

В това време от двореца излязъл принц Даито Номия и целият народ паднал на колене.

За вас, драги слушатели, тази геройска смърт на рицаря от удар на харакири се струва само романтична и нищо повече. На нас, на нашето сърце и нашия дух, това казва нещо много повече. За нас това не е романтика – това е една сериозна и обмислена постъпка – прави се харакири само в трудни и сериозни моменти от живота.     

Тексът е предоставен от Кристиана Димчева, завеждащ отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека „П. П. Славейков“ – Варна. Той е част от поредица беседи, излъчвани по Радио Варна в началото на 40-те години на ХХ век по инициатива на Българо-японско дружество-клон Варна. Предполага се, че авторът на текста в този период е бил служител на посолството на Япония в София.

Фотографът Тадаши Сауада живее в Йокохама. Снимките са предоставени за публикацията. 

Автор: Фумихико Конума