„Защо гласувах с черната химикалка?“ от Данаил Савов

Текстът е представен на петата дискусия, организирана от Общество на писателите – Варна, на тема „Столици на културата“. Беседата се състоя на 22 октомври в Клуб Base във Варна.

 

България – един от изворите на култура не само в Европа, но и в целия свят. За съжаление маститият изследовател на историята, Арнълд Тойнби, не го признава. Той обаче определя критерия, а именно: белег на цивилизованост в съвременния свят е писмената традиция и книжовността.

През ІХ в. политическата карта на Европа не е така пъстра, както днес. Франкската империя се разпада и единствените държави с влияние освен нея са Византия и България. Българите използват противоречията между Константинопол и Рим в момента, когато приемат християнската вяра. Азбуката не е изглеждала така, както често я изобразяват днес, а е трудно разбираема, оригинална графична система. Днес тя е наречена глаголица и освен учените никой не може да си служи с нея. Основният й недостатък е, че тогава с нея не може да се пише бързо.

Когато писмеността навлезе дълбоко в културата на едно общество, то се превръща в народ. Нещо повече, когато неговата култура и писменост се използват и от други народи, това вече е знак за цивилизация.

Доказателство за това има и в едно двустишие от химна за светите братя Кирил и Методий:

„Духовно покори страните,

които завладя със меч.“

Българската книжовност и култура от времето на т. нар. Златен век излиза извън границите на държавата. На онази Симеонова България, която се мие от три морета. Днес от Скопие до Владивосток, до ХVІІ в. и в Румъния, до ХХ век и в Монголия, над 300 000 000 души по света пишат с нашите „А и Б“. Какъв по добър пример за културност?

Относно кои градовете кандидати за столица на културата е най-достоен? Нека да не стигаме до гласуване.

Защо гласувах с черната химикалка?

Защото черният цвят и хиксът са символ на загробването. А какво заслужава политическата класа и система на България през последните 25 години? Тъкмо това. И за каква културност в това безвремие да говорим.

Друг е въпросът, че повече от половината българи не гласуват, защото не искат, защото няма кого да изберат и защото искат промяна… не може по-малко от половината да правят 100 процента. Тържествуващо и с апломб не един и двама „политици“ заявиха, че това е волята на народа. Тези нямат куража да опразнят половината парламент, където и културата не е на висота. Това е волята на избирателите.

Ще се опитам да премина в сферата на културягите. Мога ли да си позволя да ползвам цитати? Да перифразирам? Пошло е, но се налага!

Дано да бъда разбран на 50 процента:

„Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз робска люлка люлее?

………..

Чорбаджия ли изедник,

или пък турски сердари?

……….

На барикадата Местан е сам.“

Учудващо е как човек, които умело ползва майчин език, е професор по българска литература. Но кой може да му опонира? Гимнастик, пожарникар или лавкаджия от московския университет?

Ще се опитам да разкажа един анекдот.

„Путин, Обама и Местан – в един самолет – той пада – парашутът е само един… Демокрацията е право на избор. Гласуват. Печели Местан. Путин въпросително поглежда Обама, а той разтреперан споделя:

– Не разбрах! Ние сме трима! Той получи 7 гласа!”

…….

„Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!

…….

Народе????

……

Патроните липсват, но волите траят,

Шикът се пречупя, гърдите остаят

И сладката радост до крак да измрат…“

Ги бута към лампата на летището да я угасят.

Един български автор написа книгата „Сбогом, България“.

Кажи сбогом, за да не съжаляваш.

Докато не спрем да гласуваме за този или онзи кандидат – или още по-лошото, „Буквар“, по който учат децата ни, няма нито да сме единни, нито българи. Нека БЪЛГАРЩИНАТА да е столица на културата, но не само за година, а и за бъдещите столетия. Честито на Пловдив!

Аз избирам България.

Данаил Савов е отговорен редактор на програмата на БНТ „Свят и региони“, отдел „Излъчване“ на Програмна дирекция в БНТ.

http://varnawriterssociety.net

Автор: Данаил Савов