Еманюел Гибер: Когато нарисуваш някого, ти го приютяваш и това е витално чувство

Художникът и сценарист на комикси Еманюел Гибер е носител на Гран при за 2020 г. на Международния фестивал на комиксите в Ангулем. Най-големият подобен фестивал в Европа се провежда за 47-и път до 2 февруари.

Гран при на фестивала в Ангулем се връчва от 1974 г. за цялостно творчество на един автор. От 2016 г. се номинират и чуждоезични автори, преведени и издадени на френски език.

Еманюел Гибер е роден в Париж през 1964 г. Творчеството му включва комикси за възрастни и за деца. Сред най-известните му поредици са „La guerre d’Alan“ (комикс за възрастни по спомените за Втората световна война на американеца Алън Коуп), „Le Photographe“ (документален комикс, отличен с редица награди, по интервюта и репортажи на фотожурналиста Дидие Льофевр за дейността на организацията „Лекари без граници“ в Афганистан през 1986 г.), „Ariol“ (комикс за деца за приключенията на синьото магаренце Ариол и неговите приятели).

– През 2016 г. написахте: „Считам големите награди за напълно безсмислени. Съревнованията между автори (…), за които се смята, че се вписват в тази или онази полемика (…), са изморителни и фалшиви“.

– Предпочитам да се награждават повече младите. Могат да се присъждат гръмки награди на млади хора на възраст между 20 и 30 години, след което би последвал продължителен период на мълчание без награди, защото създаваш, работиш. И след като станеш на 90 години и не можеш нищо повече да измислиш, можеш отново да получиш награди, за да видиш, че хората се сещат за теб. След това си в центъра на вниманието и това те разсейва. Усещам как ми предстои година, в която редица проекти ще останат настрана. Това е цената на славата.

– Прекалено рано или прекалено късно получавате тази награда?

– Години наред хората казват: „О, тази година ще си ти“. Така си в някакво непрекъснато напрежение, поставен си в конкуренция с останалите. Наивно е да се мисли, че част от човешката дейност може да се предпази от конкуренцията, но си въобразяваме, че хората, които разказват истории, могат да избегнат да бъдат мерени с един аршин и сравнявани едни с други – това е невъзможно. Конкуренцията не ни действа благотворно, а ни кара да изглупяваме.

– Започваш да работиш заради наградите, а не за себе си?

– Не можеш да избягаш от състезанието, но това, което ми дава сили, са взаимоотношенията, които успях да изградя с някои хора в живота си, където няма място за понятия като конкуренция и награди. Такива взаимоотношения имах с хората, за които написах книги, като Алън Коуп или Дидие Льофевр. Нека кажем истината: след 3 години най-после съм на финала на състезанието с Крис Уеър (специална награда на журито в Ангулем през 2015 г., бел. ред.). Само веднъж съм се срещал с него, имам повечето му албуми и се радвам, че общувах с него. Изпитвам голямо уважение към работата му, а да я сравнявам с моята – няма как това да не е смущаващо.

– Читателите Ви несъмнено приемат по различен начин творчеството Ви, според възрастта си. Едни го свързват с Ариол, други с Алън.

– Да работиш за децата, за възрастните, да правиш книги без илюстрации, без текст, ти дава големи възможности да привлечеш много различни хора и на всякакви възрасти. Нека работим здраво, докато сме в разцвета на силите си, това е моето убеждение.

Откъс от интервю на Libération.

Снимка на Еманюел Гибер: © Alain Tendero- Divergence/presse.bdangouleme.com