Ели Маринова в търсене на изящното в живота

Първата си изложба във Варна открива на 7 декември 2021 г. Ели Маринова, която в последно време се е посветила на артистичните си занимания вместо журналистиката. Какво означава да търсиш изящното в живота според Ели Маринова.

Ели Маринова е дългогодишен журналист, работи активно в различни медии в периода 1998 г. 2020 г.: Радио „Оберон“ (Разград), Радио „FM+“, Радио „Браво“, Радио „Фокус“, вестник „Черно море“, за телевизии „Варна“ и „Черно море“ и като сътрудник на редица сайтове. През изминалото време рисува и търси различни възможности в изразяването по визуален начин. Първата й изложба във Варна се открива на 7 декември във Фестивалния комплекс.

– Рисуването и журналистиката са две съвсем различни занимания. Как ги съчетаваше някога?

– Всъщност може да се намери паралел дори и между толкова различни поприща. Особено когато си роден с бодил в гащите и с пламъче в очите. Можеш да си търсач на изящното дори в забързания вихър на журналистиката. Рисувах предимно вечер – противно на всички академични правила, както и през почивните дни.

– Сега имаш ли повече време за рисуване?

– Имам. Нещо повече. В момента работя като графичен дизайнер и рисувам. И с мишка. Рисуването по стария традиционен начин в моя случай е въпрос на вдъхновение. Грабне ли те, ще те изяде, докато не го изведеш на бялото платно. Когато те връхлети, грабваш четката и твориш. Като журналист неведнъж съм интервюирала художници, които работят на различен принцип. Стават, измиват си зъбите, закусват и сядат да рисуват от 8, 00 до 17,00 часа, докато мръкне. Аз не съм така.

– Илюстрирала си книги за деца. Как навлезе в това поприще?

– От 2007 г. започнах да опознавам графичните софтуери. Заедно с фотографията, започнах да уча Photoshop. По-късно и Illustrator. Знаем, че „журналист къща не храни“ в България. В този смисъл средствата все не ни достигат. Влязох в световните фрилансърски платформи за работа Odesk и Elance. За творците на свободна практика е ясно, че там работодатели от цял свят публикуват обяви за техни творчески проекти. За тях кандидатстват творци от цял свят. Започнах да кандидатствам в началото за малки, скромни проекти, учейки се от грешките си. Стъпка по стъпка. Книжките, които по-късно илюстрирах, са за автори от Израел, Франция, САЩ и Канада. Веднъж поемайки проект, партньорът поръчител оставя обратно мнение за теб като автор, което стои като твой печат. Всичките книжки са били за малки деца от 3 до 10 години.

Рисунка за детска стая. © Ели Маринова

– Какви сюжети присъстват в композициите, които правиш като декоратор на стени? Това е работа, свързана и до голяма степен с интериорния дизайн.

– Започнах на шега преди 25 години, когато мой кумец ме помоли да изрисувам павилиона му. Беше кучи студ и няма да забравя как посинявах от студ, докато висях на една стълба като маймуна. Но така се забавлявах, че не усещах скрежа по клепките си. После се „търкулна гърнето“. Повярвах си, че мога. Днес родителите ме намират по обява. Понякога нямат идея какво искат и разчитат аз да им изработя проект. Други знаят точно какво ще зарадва детето им и са по-подготвени. Обожавам тази част от творческата си работа – да видя грейналите очички на детенцето след това. Да си тръгна и да знам, че то тепърва ще се усмихва и ще трепка с човечетата от стената, оставени от крехката ми ръка. Предстои да изрисувам Детското онкологично отделение на МБАЛ „Св. Марина“. Нямам търпение, до дни започвам. Излишно е да казвам, че ще го направя напълно безвъзмездно и с цялата любов, на която съм способна. И нека донеса на децата капчица надежда, светлина и енергия!

Рисунка на стена © Ели Маринова

– Би ли се занимавала отново активно с журналистика?

– Да. В частно радио. Но такова във Варна няма. За жалост. В радиото оставих частица от душата си.