Елена Стоева: Картини от шкафа

„Думите – килерът на душата“ е нарекла новата си изложба Елена Стоева. Защото душата на всеки човек е пълна с различни неща, а нейната е пълна с картини.

Елена Стоева винаги представя специално подготвени изложби в родния си град Варна. Така е и този път. Домакин на експозицията отново е Галерия Le Papillon, където картините могат да се видят до 9 август 2023 г.

– Издадохте книга, а сега изложбата Ви се нарича „Думите – килерът на душата“. Литературата като че ли все повече намира място в работата Ви?

– Книгата е с хайку. Но да, аз имам слабост към думите. Тази изложба си чакаше реда 5 години. Отдавна имах идея да направя изложба за „килера на душата“. Има и още няколко, които съм измислила, чакат си реда. Миналата година започнах с думите, стигнах до думата „дом“ и спрях, защото само с нея се запълва една изложба и дори остават картини. Тази година продължих. Темата е огромна, мога цял живот само думите да рисувам.

– В изложбата има една картина, която се откроява от всички – „Неродена мома“…

– Да, тя е стара работа. Реших да я покажа, защото темата е и „килер“, а тя е подписана 1997 г., когато се роди дъщеря ми. Рисувана е в много смутни времена и в личен, и в обществен план се случиха големи промени. Не мога да кажа точно колко години я рисувах, може би 5, с прекъсванията. Тя беше част от една фентъзи изложба в Люксембург. Останали ми е само тази работа от тази тема, не я продавам.

„Шкаф за сиеста“ © Елена Стоева

– Открояват се е картините в малки дървени рамки…

– Те са като чекмеджетата от един шкаф. Той е голям, повечето от малките работи ги има в самия шкаф, но тъй като са много, трудно се откриват в общата композиция.

– Кое не успяхте да нарисувате от всичко, което се намира в чекмеджетата на шкафа?

– Всичко може да има, ако се тръгне от думите. Аз в действителност имам такъв шкаф, дори и по-голям, в него има какво ли не. Самата работа обаче е изключително трудоемка, трудно бих се наела да нарисувам друга такава, особено за кратък срок като един месец. Става въпрос за рисуване повече от 10 часа на ден. Много е амбициозно да направиш такава картина. Тя е неповторима.

– Сякаш не Ви се иска да търсите по-лесния начин на рисуване? Днес има възможности, най-вече технологии за това. Същото може да са каже и за начина на работа на Николай Стоев.

– Започваме да ставаме бутикови. Другото на мен не ми харесва.

„Събота с лалета“ © Елена Стоева

– Има ли неприятни неща в чекмеджетата на шкафа?

– Имам добра памет – лесно забравям лошото. Слава Богу, че е така. Много е обременяващо да мислиш лоши неща. Има една картина в изложбата „Събота с лалета“  – събота е денят на мъртвите, много хора си заминаха, особено по пандемията. Тъжно ми е, но дори и когато се сетя за тях, си мисля хубави неща и им се усмихвам. Няма смисъл човек да влачи лошото в душата си. Това постепенно го кара да остарява.

– Коя е най-новата посока в живота Ви?

– Направих неправителствена организация, за да помагам на украинските деца. Във Велико Търново създадохме детски център, приемахме бежанци, децата бяха в много тежко състояние. Сега вече се занимавам и с други неща. Направих 2 майсторски класа – по цигулка с Благородна Танева и творческо писане с Камелия Кондова. Работя по една тема „Памет“, направих първа изложба, посветена на Маргарита Пуева. Минаха 7 години от смъртта й и хората започнаха да я забравят, а аз мисля, че такива творци не трябва да бъдат забравяни. Бих искала да направя фестивал за различни изкуства.

Снимка: © Яков Шустов

[banner id=“15739″ caption_position=“bottom“ theme=“default_style“ height=“auto“ width=“auto“ show_caption=“1″ show_cta_button=“1″ use_image_tag=“1″]