Еберхард Вебер в проекта „Джаз енциклопедия“ на Сашо Анастасов
Еберхард Вебер е един от водещите басисти в света на джаза и в така наречената „нова класика“. На 22 януари 2015 музикантът навърши 75 години. Музиката, която Вебер прави, се определя като камерен джаз, нова европейска класическа музика, минимализъм и ембиънт.
Едно е сигурно – музиката му е типичен пример за характерния звук, създаван в лейбъла ECM. Звук, който Вебер и Ян Гарбарек създават в този лейбъл повече от 40 години.
Музиката на Еберхард Вебер, често в меланхолични тонове, е брилянтно организирана и изградена с драматични цветове, полагани с изобретения от него 5-срунен електрически бас. Във всеки свой албум той не се притеснява да заяви любовта си към класическата музика. Той е един от малкото и със сигурност един от най-пищните композитори, успял да направи синтез на джаз с класическа музика.
Еберхард Вебер – рисунка (60 х 90 см.), 2009 г. © Сашо Анастасов
Еберхард Вебер е известен в работата си в 3 различни превъплъщения: като един от най-представителните артисти на ECM, като участник в групата на норвежкия саксофонист Ян Гарбарек и като участник в The United Jazz + Rock Ensemble – една първокласна мултинационална фюжън формация. С опит като този Еберхард Вебер обикновено се приема за типичен джаз музикант. От само себе си се разбира, че джазът е естествен елемент в по-голямата част от албумите на Вебер. Повечето, реализирани в ECM, са естествени развития на стилове в джаза, разработени от Майлс Дейвис в неговите култови албуми Kind of Blue (1959) и In a Silent Way (1969). Освен от Майлс, Вебер е повлиян и от минимализма и романтичната европейска концертна музика. Вебер е написал редица сюити и често предпочита да използва и рок ритми. В тази комбинация трябва да се добавят и екстремните сола на електрическо пиано на неговя дългогодишен партньор Райнер Брюнингхаус, който често добавя и богат звук на мелотрон. Резултат от това са някои от най-великите албуми на Вебер от началото на 70-те, като The Colours of Chlo? (1973) и особено Yellow Fields (1975). Те много приличат на класически симфонични прогресив рок албуми от онази епоха. Съществена разлика обаче между симфоничния прогресив и музиката на Вебер е, че той никога не използва електрически китари, хамънд орган или синтезатори като солови инструменти. Обикновено за тази цел използва саксофон. В албумите му участват виртуозни саксофонисти като Чарли Мариано и Ян Гарбарек.
Еберхард Вебер е роден на 22 януари 1940 г. в Щутгарт. Баща му бил професионален музикант с класическо образование, който в първите години след Втората световна война давал уроци по пиано и виолончело. На 6-годишна възраст Вебер започва да свири на виолончело и като ученик пеел в хора на Хорст Янковски. В началото на 50-те бащата на Вебер започнал да се интересува от творбите на малко известните тогава композитори-минималисти Стивън Райх и Дьорд Лигети. Тяхната необичайна за времето си музика, изпълнена със свежо чувство за текстура и тоналност, мистериозни ритмични мотиви и пълзящи обертонове развили творческото въображение на младия Еберхард Вебер. Като ученик свирел в училищния оркестър, но още на 16 години се приобщил към джаза и решил в допълнение на виолончелото да изучава и контрабас и джаз композиция. Първите му идоли били акустичните басисти Пол Чембърс и Рей Браун, а малко по-късно се запознал с начина на свирене на Скот Ла Фаро, басист в триото на Бил Евънс. „Мисля, че Скот Ла Фаро може да бъде наречен Чарли Паркър на контрабаса. Той е направил огромна крачка напред“, казва Вебер. Влюбвайки се в контрабаса, той никога не се примирил с факта, че той се явява инструмент на втори план в джаза.
„Отказах се от виолончелото в момента, в който започнах да се интересувам от джаз. Виола и виолончело не са инструменти на джаза“, казва по-късно Вебер. В началото на 60-те той е поканен да участва в Amateur-Jazz-Festival в Дюселдорф, където се среща с пианиста Волфганг Даунер. След няколко набързо сформиарни дуета с него се заражда крепко сътрудничество, което продължава до 1987 г. В Даунер трио участва и американският барабанист Фред Брейсфул. Триото, а след това и групата Et Cetera, са сред първите немски фюжън формации, в които Вебер участва. Албумите на триото Dream Talk (1964) и Free Action (1967) се превърнали в крайъгълни камъни в немския фрий джаз.
От началото на 60-те до началото на 70-те Еберхард Вебер свирил основно с пианиста Волфганг Даунер. Съвместните им албуми са доста разнообразни в стилово отношение – от менстрийм джаз до джаз рок фюжън, както и авангардни експерименти със звука. В този период Вебер свирел и записвал и с пианистите Мел Уолдрън и Хемптън Хоус, с китаристите Джо Пас и Баден Пауел де Акуино, с цигуларя Стефан Грапрели и с оркестъра на Майк Гибс.
Началото на 70-те години са белязани с взривно развитие на джаз рок фюжъна. Вебер признава, че негов любим басист си остава Скот Ла Фаро, вдъхновен е и от музиката на Майлс Дейвис и група Weather Report, но отдава дължимото и на романтичната европейска класическа музика. „Това, което композирам, е нещо средно между джаз и класика, но се радвам, когато хората ми казват, че веднага познават моята музика, след като чуят още първите ноти“, казва Вебер.
На границата между 60-те и 7-0-те години на ХХ век Еберхард Вебер решил да реализира идеята си за „електробас“, както той го нарича. В началото се опитал да използва старинен италиански инструмент, с огромно тяло, но той бил труден за транспортиране и неможел да влиза през всяка врата. През 1972 г. идеята била осъществена – Вебер създал в домашни условия 5-струнен бас, на който добавил високо До. Тялото имало трапецовидна форма, към която музикантът добавил дълъг гриф от акустичен контрабас и няколко усилвателя. Със своя необикновен и изчистен дизайн инструментът приличал на скулптура в стил ар нуво. Новият бас звучал по-лирично и бил много подходящ за мелодични акценти. С него записва през 1973 първия си солов албум The Colours of Chlo?. Той бил шумно приветстван от музикалната критика и получил наградата на Немската звукозаписна академия.
През 1974 г. Вебер сформира група с името Colours, с която прави концертни турнета в Америка и записва 3 студийни албума. През 80-те започва да си сътрудничи с Кейт Буш, а от края на 70-те с Ян Гарбарек, с когото активно концертира.
Година след като издаде през 2007 албума Stages of a Long Journey, Еберхард Вебер получи инсулт. Лявата част на тялото му е напълно парализирана. До днес той провежда усилена терапия. През 2012 лейбълът ECM издаде албума R?sum? с концертни записи на неговото трио по света.
Градското списание“ представя проекта „Джаз енциклопедия/Рисунки“ на художника Сашо Анастасов, който включва 40 портрета на джаз музиканти, сред които е и Еберхард Вебер. Предаването „Джаз енциклопедия“ се излъчва от 2006 г. насам всеки четвъртък в ефира на Радио Варна. През 2009 г. проектът „Джаз енциклопедия/Рисунки“ бе представен като мултимедиен продукт и с изложба от рисунки.
Автор: Сашо Анастасов
