Дорон Еран: Вярвам, че киното може да промени хората
Израелският режисьор и продуцент Дорон Еран гостува за втори път в България на София Филм Фест, този път, за да покаже предпремиерно най-новия си филм „Ника”. Видя го публиката във Варна и Пловдив. Дорон Еран признава, че неговите филми са социално ангажирани, но той го прави с ясното съзнание, че киното може да промени обществото.
Дорон Еран е роден в Израел през 1955 г. Продуцира игрални и документални филми за киното и телевизията. Някои от тях са копродукции с европейски и американски компании. Негови филми са били селекционирани в програмите на големи европейски фестивали: програмата „Особен поглед” на фестивала в Кан, „Берлинале”, филмовия фестивал във Валенсия, фестивала в Карлови Вари. Печели награди на фестивалите в Карлови Вари (за най-добър режисьор и филм, 2002 г.); Торино (наградата на журито); Калкута (награда Excellence на Международния форум на Новото Кино, 2002 г.) и други. Автор е на книгата „Да бъдеш продуцент” (BeingAProducer), която се използва в образователната програма на кино- и телевизионните специалности в университетите и колежите в Израел. На София Филм Фест гостува за първи път през 2009 г. като член на журито.
– Новият Ви филм ли е конкретният повод да гостувате за втори път в България?
– Да. Всъщност „Ника” е почти завършен. За мен бе добре преди да го завърша, да бъде видян от публика, затова реших да бъде прожектиран във Варна и Пловдив. Важни са въпросите, които ще ми зададат зрителите след прожекцията. Това е 42-ият ми филм и първият, който е направен от руснаци, емигранти в Израел и в който се говори на руски.
– Защо решихте да си сверите часовника с публиката точно в България?
– Познавам Стефан Китанов, който ме покани в България. За мен е важно да разбера реакцията на хора от Източна Европа. Действието във филма се развива в Източна Европа с изключение на началните сцени, които са в Израел. Трябва да призная, че филмът е доста тежък – сюжетът е сериозен, но реалността е такава.
– Колко филма годишно се произвеждат в Израел?
– Получих имейл, че нашата Филмова академия представя 34 филма. Това е най-успешната година за киното ни. Тази цифра за нас е наистина голяма в сравнение с предходните 3 години. Независимите режисьори и продуценти навсякъде имат проблеми – тази година в САЩ са направени 300 филма, докато преди 3 години бяха 900. В Израел обикновено годишно има между 20 и 35 филма.
– „Ника” ли е последният ви филми, или имате и още по-нов?
– Имам. Аз съм и режисьор, и продуцент на този филм. Казва се MeltingAway. Надявам се да го довърша до месец. Създаден е по истинска история. Изобщо повечето ми филми са по действителни случаи. Търся истории, които се случват буквално пред очите ни.
– Всички ли са тежки, както се изразихте?
– Повечето. Както и последният, но на финала има надежда. Такива са филмите ми. Най-общо казано, проблемът в най-новия ми филм се оформя около разкритието на един баща, който установява, че синът му, на тийнейджърска възраст, крие момичета в мазата. Провокацията за този сюжет беше истински случай в Израел, свързан с родители, които се срамуват и не знаят какво да правят с децата си, които имат проблеми със сексуалността. Преди около година беше организиран такъв образователен уъркшоп за родители, който, разбира се, се проведе тайно. Очевидно е, че това е проблем в Израел. Така че филмът ми е насочен към родителите, важно е те да го разберат, да променят мисленето си, да не гонят децата си от къщи.
Вярвам, че киното може да промени хората. Затова направих и филма „Ника”, който разглежда проблема за трафика на жени.
– Познавате ли български режисьори?
– Не много. Не знам много и за българските филми, но сега ще науча повече. Тук съм за втори път. Когато преди три години бях член на журито на София Филм Фест, в конкурсната програма нямаше български филм.
Автор: Елена Владова
