Долорес Дилова: Морето е моята страст

Северното Черноморие присъства в картините на Долорес Дилова, която казва, че никога няма да спре да рисува морето. Самостоятелната й изложба „Острови“ може да се види до 11 август 2021 г. в Галерия Le Papillon във Варна.

Долорес Дилова е родена в Плевен. Завършва живопис в Художествената академия в София в първия клас на Иван Кирков. Носител е на награди за живопис. Има повече от 20 самостоятелни изложби в България и изложби в Нидерландия, Сърбия, Китай, Германия, Великобритания, Франция, САЩ, Гърция, Турция, Швейцария. През 1993 г. е сред основателите и преподавателите в Частната академия по изобразително изкуство „Жул Паскин”. Част от УС на СБХ и председател на УС на Фондация „Поддържане на изкуството в България.“

Пейзажите на Долорес Дилова в изложбата „Острови“ са посветени предимно на места на север от Каварна. Това е втората й изложба в Галерия Le Papillon (първата, „Интимен екстериор“ през 2015 г., бе посветена също на морето).

„Сутрешен остров“ (диптих) © Долорес Дилова

– Завръщате се във Варна отново с изложба, посветена на морето. Това ли е любимата Ви тема?

– От малка много обичам морето, живеейки далеч от него. Баща ми, художникът Дило Дилов, също рисуваше много морета и със сигурност това ми е повлияло. Обикновено той заминаваше през лятото за Созопол десетина дни по-рано от нас. Спомням си, след като се наобядвахме, ме оставяше на едно място и аз рисувах, а след 17 часа идваше да ме вземе. За съжаление сега в Созопол е съвсем различно и не ходя там. Любовта ми към морето не се дължи на някаква инерция. Все ми се струва, че имам още какво да кажа. Морето е моята страст. Дори в момента съм си приготвила още 20 платна да рисувам. Несъмнено влияние има и моят скъп приятел и брилянтен художник Ванко Урумов. Той ни показа северния бряг, нагоре, след Каварна. Като по-млади рисувахме на място, сред ветровете, облечени и увити с шапки и шалове. След това се поразглезихме малко, пътуваме много, правим си снимки и скици. Аз не рисувам по снимки, но ги правя за спомен. И все не ми е достатъчно това, което съм направила. Затова и тази изложба отново е морска. Безспорно работите в предходната изложба във Варна бяха по-различни, но аз така си мисля – че човек трябва да се развива, да не допуска автоцитати. Всяка изложба трябва да бъде повод за една различна среща. Но нещата не стават и целенасочено, след като си кажеш: „Сега ще бъда по-различен“. С времето човек се променя. Преди като че ли цветовете в картините са били по-ярки, по-плътни, сега има спокойствие. За това и аз си правя изводи.

– Каварна ли е любимото Ви място?

– Да, Каварна и местата нагоре – Тюленово, плажовете край Българево. Има широта и спокойствие. За съжалението миналата година не можахме да отидем. Но аз си мисля за това място. Затова и веднъж бях озаглавила една моя изложба „Моето място“. Много ми харесва пристанището в Каварна. Там има стари къщи, колкото пъти отида в Каварна, все едно ги виждам за първи път и ги рисувам. Мои колеги дори казват, че това са „къщите на Доли“. Чрез тези пейзажи усещам промяната и себе си. Питали са ме дали тези пейзажи не са от Италия или от Южна Франция и когато отговоря, че са от Каварна, има изненада. Мисля, че човек трябва да рисува това, което е около него, поне аз така правя. Рисувам това, което съм видяла, което обичам, което ме е развълнувало.

„Тиха нощ“ © Долорес Дилова

– В картините Ви няма човешко присъствие…

– Обичам сезона след туристите, когато са останали само чадърите и напомнят за присъствието на хората. Може би чадърите заместват усещането ми за човешко присъствие. Понякога и една хвърлена драперия. Но не толкова е важна илюстрацията на видяното, а внушението за мястото и състоянието. Това търся подсъзнателно или интуитивно.

Снимка на Долорес Дилова: © Личен архив

Откъс от по-голямо интервю.