Джон Колтрейн в проекта „Джаз енциклопедия“ на Сашо Анастасов
Джон Колтрейн е една от най-известните и противоречиви личности в света на джаза. Въпреки че умира на 40 години, вече отдавна никой не се съмнява в грандиозния му принос в съвременния джаз и че неговото творчество е повлияло на по-голямата част от саксофонистите, работили през втората половина на ХХ век.
Много музикални анализатори наричат Джон Колтрейн лидер на джазовия авангард и създател на новия саксофонен стил. Неговото творчество е свързано с 6 периода в джаза: би-боп, хард-боп, пост-боп, модален джаз, фрий джаз и авангард.
Колтрейн умира на 17 юли 1967 г., но много години след смъртта си оказва огромно влияние в джаз музиката. Възможно е джазът никога да не успее да се избави от неговото влияние, както веднъж се случи с друг музикант – Чарли Паркър. Почти 48 години след смъртта на Колтрейн всички ние разбираме, че джазът на ХХI век го е взел със себе си.
Джон Уилям Колтрейн е роден на 23 септември 1926 г. в Хамлет, Северна Каролина, САЩ. Баща му свирел на няколко инструмента и от малък го научил да свири на укелеле, кларинет и алт саксофон. Майка му свирела на пиано в кварталната църква.
Джон Колтрейн – рисунка (60 х 90 см.), 2009 г. © Сашо Анастасов
Колтрейн учи в училището по изкуства Penn-Griffin. На12-годишна възраст изгубва баща си, в рамките на година умират неговите баби и дядовци и през юни 1943 г. той се мести с майка си във Филаделфия. До 1945 г. учи в музикалното училище Ornstein. По това времето той няма намерение да става професионален музикант и започва работа в местния захарен завод. Този период от живота си по-късно описва така: „Толкова ненавиждах кларинета, а единственият музикант, който бе попаднал в полезрението ми, се казваше Лестър Янг“.
През 1945 г. Колтрейн се записва във флота на САЩ, където остава до юни 1946 г. и свири на корнет във флотския оркестър. След това се връща във Филаделфия, купува си алт саксофон,започва да учи джаз теория и свири с различни ритъм енд блус музиканти. Важен момент в развитието му се оказва, когато вижда и чува на 5 юни 1945 г. Чарли Паркър. Той се превръща в идол за него, двамата свирят заедно в края на 50-те. През 1947 г. Колтрейн започва да свири в бенда на Джо Уеб, след това в биг бенда на тексаския певец и саксофонист Еди Клинхейд. Колтрейн става известен с прозвището Трейн (Trane) и в края на 40-те записва заедно с Майлс Дейвис, Дизи Гилеспи, Джони Ходжис и Ърл Бостик. През 1949 г. Колтрейн се присъединява към биг бенда и комбото на Дизи Гилеспи, с когото остава 3 години. Подобно на Чарли Паркър и много имена от джаз декадата, той става почитател на наркотиците, търси в тях „нови музикални хоризонти“ и става зависим от тяхната „илюзорна цветност“. Това създава много проблеми в работата му и причинява конфликти с колегите му, поради което е изгонен от Дизи Гилеспи. В секстета на Гилеспи Колтрейн записва първото си соло на саксофон в пиесата We Love to Boogie. До 1955 г. Колтрейн е на свободна практика, свири с Гай Крос, с групата на Ърл Бостик и с Джони Ходжис. През 1955 г. му се обажда Майлс Дейвис, чийто успех от края на 40-те е последван от няколко години творчески спад заради зависимостта му от хероина. Двамата наркотични гении се събират в първия велик квинтет на Майлс Дейвис заедно с Пол Чембърс на бас, Фили Джо Джоунс на ударни и Ред Гарланд на пиано. По-късно Майлс Дейвис нарича Колтрейн „човека, който никога не се усмихва“.
С неговия квинтет Колтрейн прави първата си голяма стъпка в джаза. През 1956 г. на бял свят излизат 4 албума. Поради пристрастеността на Колтрейн към хероина Майлс Дейвис неколкократно го гони от групата и после го кани отново. Двамата се разделят окончателно през 1957 г., което се превръща за Колтрейн в стартова точка, за да започне самостоятелна кариера. Същата година издава първия си албум със заглавие Coltrane, връща се във Филаделфия, заживява в къщата на майка си и е поканен от Телониъс Монк да свири в легендарния нюйоркски клуб Five Spot. При Монк Колтрейн се научава да цени новите идеи за организация на звука като дълбочина и изящество. Междувременно записва втория си самостоятелен албум Blue Train (1957), който се счита от анализаторите за най-добрия му албум от този период. В края на 50-те Колтрейн вече е един от най-авторитетните музиканти на своето време, но върхът на славата му тепърва предстои. Особено ефективна се оказва връзкатаМайлс Дейвис/Колтрейн във втория период от тяхното сътрудничество, което е възобновено през януари 1958 г. Същата година джаз критикът Гитлър въвежда термина „пластове от звук“, за да опише стила на Колтрейн. Основното техническо изменение, което Колтрейн внася в джаза през този период, била невероятната интензивност на свирене. Той накарал всички да погледнат по нов начин на хармониите и ритмичните основи на джаза. Неговите „пластове от звук“ се превърнали в запазената му марка и скоро се появили и много подражатели. Музиковедите и до днес спорят кой първи е дал началото на модалния подход в джаза, основан на ладовата концепция. В негов манифест се превръща албумът Kind of Blue (1959) на Майлс Дейвис, в чиито записи участва и Колтрейн и има еднакъв принос. Модалният джаз води до огромен и обясним интерес от страна на Колтрейн към азиатската, африканската и особено индийската музика. Той обогатява джаза с елементи от тези музикални култури както никой преди това. Те присъстват в албумите му Ol? Coltrane (1961), Africa/Brass (1961), Impressions (1963).
През 1959 г. към своя тенор саксофон Колтрейн добавил и сопрано саксофон. В едно от последните си интервюта, дадено през 1966 г. за японското радио, той казва: „Само на сопрано мота да получа определен ритмичен пулс, който по-рано чувах само вътре в себе си. То влезе в моя живот и оставих зад себе си цялата си концепция“.
Първият албум с изцяло негови композиции е Giant Steps (1960), който се счита за една от най-сложните акордови прогресии, изсвирени и записани до този момент. Същата година Колтрейн сформира първия си квартет, през който минали доста музиканти. Партньорите си той подбирал дълго и придирчиво, да се свири с него било интересно и трудно. След 1961 г. Колтрейн тръгва по нова посока – експериментална музика, включваща индийски раги, последните постижения на модалния джаз и набиращото скорост движение фрий джаз. Някои критици дори пишат, че той свири „анти джаз“. След 1962 г. има нов завой – Колтерйн се ориентира към по-хармонично-статичен стил. През 1965 г. излиза албумът му A Love Supreme, считан от мнозина за връх в творчеството му. В него могат да се чуят елементи от блус, източни интонации, модална техника, политонални импровизации и спиричуъл.
Важна година е 1965, която носи на Колтрейн множество награди и нов рязък поврат – през март той се появява на сцената в Ню Йорк с млади музиканти от фрий джаза, който така получава популярност в международен мащаб.
Духовният живот на Колтрейн винаги е бил свързан с творчеството му. За свое духовно пробуждане той определя 1957 г., когато приключва с наркотиците. Възгледите му имат по-скоро синкретична същност – Христос, Мохамед и Кришна за него са различни въплъщения на една и съща космическа сила. „Аз вярвах във всички религии“, споделя той и мощта на неговото послание е оценена по достойнство.
„Градското списание“ представя проекта „Джаз енциклопедия/Рисунки“ на художника Сашо Анастасов, който включва 40 портрета на джаз музиканти, сред които е и Джон Кортрейн. Предаването „Джаз енциклопедия“ се излъчва от 2006 г. насам всеки четвъртък в ефира на Радио Варна. През 2009 г. проектът „Джаз енциклопедия/Рисунки“ бе представен като мултимедиен продукт и с изложба от рисунки.
Автор: Сашо Анастасов
