Дечо Таралежков: Тъжното се възприема много по-лесно, когато се представи по смешен начин

За ролята на сценариста в киното и за жанровете, които избира – разговор с Дечо Таралежков, който е работило по повечето филми на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Последният – „Черни пари за бели нощи“, получи 3 награди „Златна роза“.

Дечо Таралежков е работил по сценариите на всички филми на Кристина Грозева и Петър Вълчанов без „Урок“. Това са „Слава“, „Бащата“, „Триумф“, последният „Черни пари за бели нощи“, отличен с наградите „Златна роза“ за режисура, за женска роля (на Таня Шахова) и за мъжка роля (на Иван Савов, поделена с Галин Стоев), както и детският тв сериал „Островът на сините птици“. Сценарист е и на филма „Диви ягоди“ на Татяна Пандурска.

„Черни пари за бели нощи“ е история за неосъществената мечта на двама души да пътуват до Санкт Петербург, за да видят Белите нощи.

– Кога започнахте да работите с Кристина Грозева и Петър Вълчанов?

– С Петър Вълчанов се запознах още в НАТФИЗ, докато следвах. След това през 2010 г. бяхме и двамата замесени за кратко в един проект за сериал, който не се осъществи. Тогава имаше тенденция да се внасят испански формати и да се адаптират за българската телевизия. Първият такъв сериал беше „Забранена любов“. Продуцентът беше ангажирал и двама ни за друг сериал, аз написах сценария на един пилотен епизод, а Петър Вълчанов на практика тогава се запозна с моя стил и много му хареса. За тях с Кристина Грозева е много важно да присъства този микс от смешно-тъжно и абсурд. Две години по-късно вече работех в една продуцентска компания, която също се опитваше да разработва телевизионни проекти. Там пък се срещнах с Кристина Грозева, която беше наета да заснеме един епизод отново по адаптиран формат, който също не видя ефир. През 2014 година те ми се обадиха, когато трябваше да започват снимките на филма „Слава“, който беше поостарял. Те бяха написали сценария 3-4 години по-рано и отново се бяха върнали към него. Много характерно за работа им е, че развиват паралелно по няколко проекта, които са в процес на изчакване и на последователност. Аз по това време доста се бях примирил, че с бленуваната ми кариера на сценарист нищо няма да се получи, защото дотогава все имаше провали, наложи се да работя друго, станах част от една рекламна агенция. Всъщност за много кратък период от време трябваше да преосмислим и пренапишем „Слава“. Всичко стана бързо и това ни допадна. Така се роди филмът. Участвам в техните филми от „Слава“ нататък. Започнах да работя и по други дейности в тяхната компания, свързани с развитието, финансирането на проектите, например с английския си език, което имаше значение за представяне на проектите извън страната. Представихме „Триумф“ на международния пазар в Рим и спечелихме награда за най-добър пич на проект, а това беше свързано с финансова дотация от 20 000 евро от Eurimages. Това продължи до съвсем скоро. Основах моя собствена компания заедно с моя творчески партньор Камен Коларов.

– Кой филм от всички на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, по които сте работили, Ви е любим?

– Досега беше „Слава“, но след като гледах „Черни пари за бели нощи“, вече са в съревнование. Трябва да го гледам още няколко пъти, за да взема решение.

– Можем ли да наречем „Черни пари за бели нощи“ сатира?

– „Триумф“ си е чиста сатира, но не бих нарекъл „Черни пари за бели нощи“ сатира. Бих нарекъл този филм социална трагедия. И трагикомедия, защото, както казах, винаги има елемент на смешно в историите, които разказваме с тях. Според нас тъжното се възприема много по-лесно, когато се представи по смешен начин и е по-близо до живота, защото в живота присъства целият спектър от емоции.

– Какво можем да очакваме от Вашата компания?

– Имаме 2 документални проекта в развитие и един игрален филм, на който сме коподуценти. Основен продуцент е Калин Калинов. Това е дебютен пълнометражен филм на съдружника ми Камен Коларов, казва се „Сеч“. Разказва историята на травматизиран бивш военен от спецчастите в Близкия Изток, който е тотално срутен след завръщането в родните си места в Родопите. Живее като отшелник. И в „Диви ягоди“ действието се развива в Родопите, но тук става въпрос за съвсем друг жанр, наричаме го екологичен нео уестърн. Става въпрос за опазване на гората от дървената мафия. Местният горски, който го познава от малък, му подава ръка и го вика в горското. Велислав Павлов изпълнява главната роля. Константин Цанев се завръща на екрана. Филмът ще излезе догодина.

– Според Вас достатъчно ли е оценена работата на сценариста в българското кино?

– Работещите сценаристи в киното сме малко, а в европейското авторско кино е широко разпространен принципът режисьорът да си е автор на сценария. Според мен у нас съществува някакво впечатление, че един сценарист работи само с един конкретен режисьор, сякаш другите си мислят, че сме заети. Не е лесно да си съвпаднеш като вкус, интуиция и чувствителност с друг човек. Когато това се случи е добре да се задържи. Тогава работата е песен.

– Имате ли написани сценарии, които чакат да бъдат реализирани?
– Да, имам. Но ние искаме сами да ги снимаме с моята компания и с режисьора Камен Коларов. С него пишем и сценарии заедно. Имам идея за авторска театрална пиеса, но трябва да седна и да поработя. Една независима театрална продуцентка ми подхвърли тази идея. Досега не съм писал за театрална сцена, но нещо отлежава в главата ми, докато дойде време ще го напиша на хартия.