Десет неща, които трябва да знаем за Лейла Слимани, награда „Гонкур“ 2016

Вторият роман на френско-мароканската писателка Лайла Слимани „Нежна песен“ (Chanson douce, издателство Gallimard) й донесе литературната награда „Гонкур“ 2016. Останалите финалисти тази година бяха Катрин Кюсе, рапърът и поет Гаел Фай и Режис Жофре. 

Като цвете в саксия

Родена през 1981 г., Лейла Слимани израства в Рабат, Мароко, в заможно семейство. „Като цвете в саксия, малко маргинално съществуване на фона на мароканското общество“, казва Слимани. Баща й, роден във Фес, Мароко, е банкер. Учи във Франция, след което се връща в родината си, през 70-те години е държавен секретар. Става директор на банка, но изпада в немилост след финансов скандал. Умира през 2004 г. Майка й, наполовина алжирка, наполовина французойка от Елзас, е една от първите жени лекарки в страната.

Образование

Слимани учи във Френското училище в Рабат. Родителите й говорели на френски вкъщи толкова добре, че тя не говори добре арабски. Получава либерално възпитание. „Родителите ни винаги казваха на мен и сестрите ми, че тялото ни ни принадлежи и че имаме право да разполагаме с него както си искаме, а в същото време, че нямаме право да се разхождаме в компанията на мъж. Върви, че разбери“, казва тя в интервю за списание Elle.

Сексуална нищета

Слимани решава, че не може да е щастлива в Мороко, страна, в която жените, казва тя, „са принудени да живеят във вечна лъжа. Не искам да се страхувам на улицата, защото нося пола, качвам се сама в такси или защото пуша цигара по време на Рамадан“. През януари ще излезе от печат нейното есе „Секс и лъжи“, което разглежда темата за „сексуалната нищета в Магреб“.

Чехов

Когато е малка, баща й й чете „Приказки от хиляда и една нощ“, която си остава за нея фундаментална книга. „Винаги разбираме недостатъчно тази книга. Имаме навика да препрочитаме непрекъснато едни и същи приказки и да пренебрегваме останалите. Винаги има нови приказки, които да откриеш, нови значения, които се проявяват според времето, мястото и настроението, с което четеш“, казва тя в интервю за списание Lire. Основно влияние върху творчеството й има Чехов, който „обича героите си“ и „никога не ги съди“. Обича особено разказите му „заради хуманността и нежността в тях“. Както и Стефан Цвайг, до такава степен, че на 20-годишна възраст предприема пътешествие по неговите стъпки във Виена, Прага и Будапеща. Също Милан Кундера, който споменава по повод на първия си роман Dans le jardin de l’ogre („В градината на човекоядеца“).

Париж

Напуска Мароко на 17-годишна възраст, за да учи литература в Париж, след като изоставя намерението си да стане психолог. „Беше много трудно. Не мислех, че ще живея в такава самота. Спомням си цели седмици, през които не си говорех с никого извън училищния двор. Парижани пият по едно кафе заедно вечер и после всеки си отива да вечеря вкъщи. Такова нещо не можеш да си представиш в Мароко, където каниш вкъщи хората, ако знаеш, че са сами. Първата зима бе безкрайна, минаха години, докато си създам приятели“, казва Слимани в интервю за списание Elle.

Журналистика

Известно време смята да стане актриса, сътрудничи си с марокански режисьор и се записва в актьорски курс, но след това си дава сметка, че е „посредствена актриса“. Запознава се с журналиста Кристоф Барбие, който й предлага стаж в списание l’Express. Става журналист, след това започва да пише за Jeune Afrique. „Все ми се струваше, че не съм направила достатъчно и че не съм на ниво. Освен това не остаряваш спокойно в тази  професия“, казва Слимани в интервю за вестник Lib?ration.

Напускане на работа

Съпругът й е банкер. Има едно дете, родено през май 2011 г. През 2012 г. напуска Jeune Afrique и се посвещава на писането, но продължава да сътрудничи на изданието. „Знаех, че някои ще ми се присмиват зад гърба и ще кажат, че мъжът й печели добре и писането е начин да си намери оправдание, че се занимава с нещо“, казва тя в интервю за Le Nouvel Observateur.

Ателие по творческо писане

Идеята за първия й роман й хрумва през 2011 г., докато се грижи за сина си и гледа телевизия, по която непрекъснато се говори за аферата Доминик Строс-Кан. Решава да създаде женски персонаж с непрестанен сексуален апетит. Пише няколко глави, които изпраща на издателя Жан-Мари Лаклавтин, с когото се запознава малко по-рано на ателие по творческо писане, организирано от Gallimard. Той я съветва никого да не се занимава с това какво мислят персонажите й, а какво правят.

Таен живот

През 2014 г. Gallimard издава първия й роман Dans le jardin de l’ogre. Доста бруталната история разказва за мързелива журналистка нимфоманка, която „ненавижда идеята, че трябва да работи“. В книгата се смесват измислица и автобиографични моменти. „Докато я пишех, не мислех, че ще бъде публикувана. Когато разбрах, че ще бъде издадена, започнах да си задавам въпроса какво ще разберат колегите ми. Най-сложно бе да разкажа за сексуалните връзки в средите на вестника“, казва Слимани в интервю за Le Nouvel Observateur. Романът е четен от екипа на Jeune Afrique. „Това, което най-много ни изненада, е мрачното настроение на книгата. Не мислехме, че тя може да изрази такова огромно отчаяние“, казва бившата й главна редакторка.

Бавачка

Слимани казва за себе си, че е „голям читател на любопитни случки“ в медиите. Един ден прочита в пресата историята за бавачка от Пуерто Рико, която в САЩ  убива децата, за които се грижи и не може да обясни постъпката си. В „Нежна песен“ действието е пренесено в Париж, което й дава възможност да разкаже за отношението на новата френска буржоазия към класовата борба, да пише за прикритата човешка лудост и да се върне към някои спомени от детството си.

Със съкращение, публикация на Le Nouvel Observateur.

Автор: Градското списание