Да поговорим за Берген
„Ако вали, значи сме в Берген“. Репликата е на една белгийка, която за първи път посещава града. Изрича я, докато самолетът кръжи над града и се подготвя за кацане. Наближава полунощ. Опитвам се видя очертания, улици, движение. Трудно, защото светлините са пръснати навсякъде – като звезди, отразени в прозрачна вода.
Берген е вторият по големина град в Норвегия с население от около 220 000 души. Повечето статии, на които попаднах за него, бяха добре снабдени с дати, факти, цифри, история и тук-там някоя интересна подробност, което доскучава на човек, който иска да се потопи в истинската атмосфера, да усети духа и енергията на града.
Няма официална информация, но се смята, че тук живеят около 500 българи, някои от тях работят временно, други – за постоянно. Градът е за предпочитане пред пръснатите по цялото крайбрежие острови и малки населени места.
Споменах дъжда. Не че той е най-голямата забележителност. Разбира се, може и да не му обръщате внимание, особено ако вали повече от два месеца, което не е рядкост. Но не видях кал. Сигурно е заради скалата. Всичко наоколо е скала, планина. „Седемте планини“, както казват за мястото, където е разположен градът. Всъщност Берген означава именно планина. И някак тези скали до такава степен са свикнали с дъжда, че когато спре и те изсъхнат, изглеждат доста по-различно – също като лъскавото камъче, което изваждаш от морето и когато изсъхне, то си губи блясъка.
Обичайна гледка в покрйнините на Берген.
Кварталът, в който отсядам, се намира на около 15 минути път с кола от центъра. И за да стигнем до него, минаваме през повече тунели, отколкото има прокопани в цяла България. Това не е самоцелно, а единственият начин да се свържат отделните квартали. А и не само. По-късно щеше да ми стане ясно, че ако искаш да пътуваш от крайбрежието към Осло през фиордите, по-голямата част от пътя минава през тунели (54 – броих ги, като най-дългият бе 11 км).
В центъра на града трудно можеш да се загубиш. По която и улица да поемеш, винаги можеш да разчиташ на случайността, която ще се прояви като добър гид. Дървените къщи са една до друга – на места улиците са толкова тесни, че едва една кола може да се побере. Но не навсякъде, защото в Берген са си отбелязали и най-малката улица – само 0,9 метра.
Най-тясната улица в Берген – 0,9 метра.
Брюген – това е улицата, която е като музей под открито небе за Берген. Районът е защитен от ЮНЕСКО. Тук се намират прословутите търговски къщи, които немските компании са ползвали в миналите векове. Част от тази улица по време на Втората световна война е разрушена от експлозия на английски кораб. Имало е референдум, който е целял да определи мнението на хората от града дали да възстановяват улицата. Те са го отхвърлили, но когато са започнали да копаят са се натъкнали на множество исторически находки. В последствие улицата е възстановена, както и старата кула, от чийто покрив може да се хвърли поглед над пристанището.
„Брюген“ със старите търговски същи – снимка откъм полуострова.
Признавам, че изпитвам удоволствие, когато говоря за самия Берген, за центъра му, да обърна внимание на хората, множеството заведения и рибния пазар, но нещо все ме влече да гледам нагоре, към планините. А как се стига до планината от Берген? Много просто: поглеждаш нагоре и тръгваш. Планината е навсякъде. Ние го направихме на излизане от голям търговски център. По стария пощенски път, който пресича почти цяла Норвегия и се е ползвал още от времето на викингите. В един момент се отбихме и за около половин час направихме денивелация от около 400 метра. Гледката… гледката е за хора, които толкова обичат природата, че не ползват фотоапарат, когато искат да запаметят образите и посланията на изваяние като приказка бряг. Фиорди, острови и някъде в далечината океанът. И Берген, събран на шепи в подножието на всички тези планини. Не ти се тръгва – искаш още и още да стоиш на този връх, за да провериш дали няма как да се запасиш още с тези гледки. За онези мигове, когато достъпът до планината ще е ограничен до собствените ти спомени.
Отново в града. По някаква случайност е петък 13 и това е денят на отворените врати на музеите. Освен това има различни събития, фестивали, сцена за танци и музика в центъра. Спирам се да погледам група колоритни шотландци в началото на „Брюген“. Живеят и работят тук, основали са си дружество. Национални носии, гайди – маршируват и стават атракция за туристите.
Има още един начин да хвърлиш едно око на Берген от високо – с влакче или с кабинков лифт, които се качват на 2 от възвишенията край града. И в двата случая ще разполагате също с внушителна гледка при едно условие – да е хубаво времето.
© Снимки: Мариан Желев
Следва продължение.
Автор: Мариан Желев
