Даниела Радева за проекта „Живописта не заменя разнообразното хранене“
Коя живопис може да се нарече съвременна в контекста на понятието „съвременно изкуство“? Отговор на този въпрос се опитва да даде проектът „Живописта не заменя разнообразното хранене“ в Contemporary space във Варна – цикъл от 4 изложби и 3 лекции. За включените в него автори разказва кураторът Даниела Радева.
Първата изложба „Фигури“ на Севда Семер може да се види до 3 май 2019 г.
– Защо избрахте живописта като акцент в проекта?
– Тази година решихме да сложим акцент върху живописта, като цикълът от 4 изложби ще се разположи през целия изложбен сезон. В България, въпреки че на пръв поглед има много живописци и се прави много живопис, до голяма степен е спорно каква е тя и не можем лесно да откроим определени имена, които си струва да бъдат забелязани и следени. Две от изложбите са на художници, които правят абстрактна живопис, другите 2 на художници, които правят фигуративна живопис. Има баланс. И четиримата са утвърдени, макар че не са на голяма възраст – повечето са на около 40 години, с изключение на Севда Семер, която е малко по-млада. Те имат вече изграден почерк и позиции в изложбения живот, познати са като имена. И четиримата живеят в България, това бе важно за нас, когато ги избирахме. Малко или много в други държави живописта е изразно средство, което много се влияе от средата, начина на живот, манталитета на художниците, от техния интелект, знания, интереси, връзки изобщо със съвременната култура и другите изкуства. България е място, където, според мен, художниците имат много по-голяма свобода да изразят собственото си мнение, без то да бъде повлияно от институциите и пазара на изкуството. И четиримата художници са много различни като изказ, стил, изразни средства, теми, които ги вълнуват. И четиримата имат категорично изразена индивидуалност. Създава се многообразна картина от художници живописци.
– Самите автори определят ли се само като живописци?
– Искра Благоева и Станимир Генов са имали вече изложби във Варна и публиката може да види тяхното развитие. За пространство като Contemporary space е важно да поддържа контакти с вече представяни художници. Антон Терзиев и Севда Семер се представят за първи път. Интересно за нас е, че тези автори не са обвързани изцяло само с живописта. Искра Благоева освен живопис прави обекти, занимава се със звук и инсталации. Антон Терзиев се занимава с обекти и рисунки. Обвързаността на авторите с други изкуства е много категорично за трима от тях. Севда Семер и Антон Терзиев пишат – Севда повече в областта на журналистиката, Антон в областта на прозата, той има няколко книги с разкази. Станимир Генов свири в групата The Black Swells, която се определя стилово като гаражен пънк. Общото между четиримата е, че те са широко скроени хора. Това до голяма степен може да характеризира една живопис като съвременна, защото всеки зрител може да види влиянието на културата в произведенията на художниците. Личи си, когато някой много чете, гледа филми и е образован и информиран, дори и да прави абстрактна живопис, която на пръв поглед нищо конкретно не казва и не засяга актуален социален или политически проблем. В работата на Севда Семер зрителят може веднага да различи, че тук не става въпрос за образ, който идва от времето на Златю Бояджиев, нито за текст, който идва от времето на Блага Димитрова. Това очевидно е работа на една съвременна млада жена. Това е много ценно за нас, защото един от глобалните проблеми на съвременното изкуство е как то се определя като съвременно. Ето това е един лесен начин, по който всеки може да се ориентира.
– „Живописта не заменя разнообразното хранене“ е многозначно заглавие. Какво влагате в него?
– Аз съм куратор на изложбите, но с Биляна Рубинова и Васил Даскалов работим заедно и това е много ценно за мен. Заглавието го предложиха те. То е нарочно забавно и провокативно. От една страна живописта не заменя разнообразното хранене е метафора, че всички тези художници не са затворени само в едно ателие и не поглеждат към друго изкуство. От друга страна става дума за качество и съдържание – това е първото, което винаги ни води. Живописта не е украса, нито декорация, първостепенното значение има съдържанието, независимо дали то може да се разчете от образа или зрителят може да го усети.
– Кое е най-характерно за изложбата на Севда Семер?
– Авторката прави връзка между живописта и текста. Зрителите трябва да знаят предварително, че качественото гледане на нейната изложба изисква и да се слуша едновременно звукът. Текстовете, които Севда Семер е написала, са записани с нейния глас. Тя ги нарича заглавия, но те са между 10 и 15 минути. В момента, в който се заслушате в нейния глас, образите се изпълват със смисъл и съдържание и получават пълнота. Текстовете и образите са равнозначни, заглавието не е придатък ,нещо второстепенно, което обяснява картината. Текстовете имат същия характер, какъвто има нейната абстрактна живопис, но са изразени с думи и ние не можем да ги класифицираме нито като поезия, нито като проза, те са насочени към емоционални състояния. Картините са с доста големи размери, което има значение в контекста на работа на Севда. Тя започна преди няколко години с малки рисунки, рисуваше в тефтери и изведнъж вдигна формата и го направи по много убедителен начин, което е много по-трудно. Картините са живопис на платно, но нямат рамки, не са изпънати, което е съвсем умишлено. Проектът е посветен на живописта, но в случая средството донякъде е живописта, донякъде е текстът. Едно от произведенията може да се нарече скулптура, защото платното е формирано като триизмерен обект, в който всеки може буквално да влезе, да се скрие вътре. Всяка картина се наблюдава, като седнеш близо пред нея и слушаш теста. По някакъв начин оставаш насаме с работата, независимо че това са 4 произведения. Мога да си позволя образно да кажа, че по този начин авторката прегръща зрителя. Това е най-ярко изразено в четвъртата работа, за която вече споменах.
– Проектът ще се развие ли?
– Надявам се. Ако продължи да съществува Contemporary space, всичко може да се развие.
– Всъщност давате ли отговор с тази изложба и с проекта изобщо на въпроса какво е съвременно изкуство?
– Този въпрос непрекъснато се задава. Ние работим върху това да има все по-добро разбиране.
Снимка: © Личен архив
