Група Måneskin: Музиката ни е политическа, но не е създадена, за да е такава

Италианската група с датско име Måneskin (Монескин), която спечели през 2021 г. „Евровизия“, подготвя нов албум. Защо Фреди Меркюри ги вдъхновява, приемат ли музиката си за политическа разказват музикантите в интервю.

– Бях в публиката по време на участието ви в концерта Global Citizen Live в Париж през септември миналата година. Когато се появихте на сцената, хората пощуряха, започнаха да крещят и скачат. Попитах се какво ли вие чувствате в този момент.

Дамяно: Честно казано, единственото, за което мислех, са думите (смее се). Често ми се смеят, защото никога не съм свръх развълнуван. Не чувствам никога нищо, сякаш съм робот. През цялото време съм отпуснат. Онзи път обаче, това беше първото ни голямо събитие, бяхме на сцената с най-големите световни музикални звезди, пред камерите и пред милиони зрители, които ни гледаха благодарение на лайв стрийма. За първи път в живота си изпитах сценична треска точно в момента, в който трябваше да започнем и никой не разбра, защото светлините бяха угасени. Обърнах се към Виктория и я попитах: „Как започва песента „Beggin“?. Бях забравил думите. Но започнахме и си казах, че трябва просто да се забавлявам, не да си задавам въпроси. Всичко мина много добре, но за миг се почувствах в опасност. (смее се)

Томас: Наистина имаше напрежение, защото това беше световно събитие. Сцената беше прекрасна, с Айфеловата кула на заден план. Винаги е нещо специално да чуем тези песни да оживяват, след като сме ги написали и репетирали месеци наред и сме си представяли как ще звучат…

Етан: Сцената е много важна за нас.

Дамяно: Тя е финалът на всичко. Работим страшно много, пишем песни, обмисляме костюмите, сценографията, но никой не вижда всичко това и не знае какво се случва зад кулисите. Публиката вижда само изпълнението на сцената, значи трябва да дадем всичко от себе си, защото това е върховият момент на всички усилия.

– Интересно е, че се превърнахте в рок звезди, а сте израснали във време, в което в музикалната индустрия нямаше големи рок звезди. Какво ви накара да повярвате, че това е възможно?

Дамяно: За мен всичко започна с великата снимка на Фреди Меркюри, който пее са стадион „Уембли“. Попаднах на тази снимка като момче на по-малко от 10 години и в този миг си казах: „Искам да стана като него, останалото малко ме вълнува“.  Когато гледах по телевизията рапърите и поп звездите, не ме впечатляваха. Повтарях си: „Мога да го направя още по-добре от това. Всички ще надмина“. Това не е въпрос на състезание, а на събствена мотивация. Макар и да знаех, че ще е трудно, че хората ще се опитат да ме разубедят, исках само да се занимавам с музика.

Томас: Но по твой собствен начин.

Дамяно: Да. Още от самото начало искахме да прокараме свой път. Вдъхновяваме се от работата на много други артисти, като тези от течението на глем рока, но не искаме да копираме или имитираме някого или нещо, което съществува. Искаме да изградим нашето собствено наследство, с цялото си смирение (смее се).

– Всеки артист има нужда и от поне малко его, нали?

Дамяно: Да кажем, че когато трябва да пееш пред 20 000 души, трябва или да си много луди, или много уверен. Иначе ще се стъписаш. Аз не съм луд.

– Наистина ли? Защото видяхме в Instagram как си татуираш в долната част та корема заглавието на сингъла „Mammamia“. Истинска ли е татуировката?

Дамяно: Да, наистина я направих. Ние не сме църковни певци! (смее се). Далеч сме от това.

– На какво се дължат поведението и енергията ви?

Дамяно: Започнахме от улицата. Хората те подминават, никой не те забелязва. Трябва да си способен да им привлечеш вниманието. Нямахме много техника, само един усилвател, който не издаваше силен звук. Трябваше да обърнем внимание на изпълнението. Общувахме с хората. Това не беше нашата сцена. Понякога полицията ни създаваше проблеми. Беше дивашко! Но именно на улицата се научихме как да свирим на сцена. Стана по много естествен начин, защото не разсъждавахме какво точно правим. Всичко вършехме спонтанно. Ако видехме, че нещо се получава, запомняхме го. От много свирене си изградихме собствен стил, който е много физически. Всеки пък, когато излизаме на сцената, все едно, че свирим за първи път на концерт. Мисля, че това е разликата с много други групи.

Етан: Имаме голяма практика не само на улицата, но и по клубове. Ходили сме и на много концерти, за да видим как го правят други групи на сцената. После си припомняхме какво сме видени.

– Песните ви са скандални, секси, на места пълни с ярост. С думите, които пеете и с начина, по който ги представяте на сцената, се сещам за онзи момент, когато се разцелувахте по полската телевизия, за да изразите подкрепата си за LGBTQ общността. Смятате ли музиката си за политическа?

Дамяно: Музиката ни е политическа, но не е създадена, за да е такава. Не това е намерението ни. Когато пиша текста, винаги разказвам за собствения си опит или какво се е случило с мои близки. През изминалата година се осведомих значително по различни въпроси. И изпитах огромна нужда да говоря за това, защото осъзнах, че обществото ни е обърнато наопаки, че най-трудните моменти от живота ми се дължат на тези проблеми.  Естествено е да говориш за това в песни. И като го направиш, те, разбира се, стават политически, защото когато хората слушат текста, те усещат, че става въпрос за тях и откриват критиката към обществото, в което живеем. Но не това е целта. Аз не съм лидер.

– Работите ли върху нов албум?

Томас: Разбира се!

– Докъде сте достигнали с него?

Дамяно: Пишем нови песни, но трябва да обмислим и рекламата, да участваме в събития, в телевизионни предавания, имаме доста време. По време на турнето ни, когато сме тук-там из чужди страни, се опитваме да намерим и наемем студиа, за да напреднем с нашата музика. Половина от последния ни албум „Teatro d’ira Vol. I“ беше записан в Лондон, свикнали сме да записваме на път. Няма проблем, ако трябва да пишем песни в Щутгарт или Страсбург, готови сме. Градовете, през които преминаваме, могат дори да ни повлияят със своя дух и енергия. Може да направим някой много парижки албум, не се знае. Във всеки случай ще композираме много песни, преди да ги съберем в диск .

Откъс от интервю на Charts in France

Снимка: “Teatro d’ira – Vol.I”, il primo volume di un nuovo progetto second studio album b2021 © RCA Records / Sony