В джаза с Вероника Вапирова

„Духът на Анатолий Вапиров присъстваше в изпълненията на музикантите по време на целия фестивал“, казва Вероника Вапирова за наскоро проведения 35-и Международен джаз фестивал „Варненско лято“. Какво означава да се грижиш за подобно наследство и в каква посока ще се развива фестивалът?

Тазгодишното издание на Международния джаз фестивал се проведе във Варна от 13 до 16 август в емблематичния двор на Археологическия музей, предшестван от няколко промоционални събития. Това бе първият фестивал без присъствието на своя създател Анатолий Вапиров (1947 – 2025). Фестивалът обаче не приключва с 4 концерта в средата на август, защото предстоят още събития, разказва дъщерята на Анатолий Вапиров, Вероника, която днес стои зад основната организация.

– По какъв начин Международният джаз фестивал във Варна продължава посоката, зададена от Анатолий Вапиров?

– В своето 35-о издание Международният джаз фестивал имаше 3 акцента: отбелязахме юбилейната годишнина, фестивалът беше посветен на Анатолий Вапиров, отбелязахме и 35 години, откакто Димитър Трайчев създава визуалната идентичност на фестивала. В двора на Археологическия музей бяха изложени негови архивни работи. Цялата програма не само е вдъхновена от музиката и артистите, които баща ми харесваше и искаше да кани, а и от стила му на работа. Той създаде програмен фестивал, на чиято сцена се сформират специални проекти, които след това продължават съществуването си, ние направихме същото. Поканихме най-близките му колеги, съмишленици и приятели, с които той е свирил по световните сцени. Те реагираха веднага, когато баща ми си отиде от този свят и казаха: „Искаме да свирим за Анатолий“. Първия концерт дори кръстихме Anatoly’s Friends. Участваха Корнел Хорват, Золтан Лантош, Йотис Киурцоглу, както и Атешган Хюсейнов. Не мога да пропусна присъствието на Антони Дончев, Роко Захариев, Белонога. Много музиканти искаха да дойдат също от Украйна и от Русия, но за съжаление това нямаше как да стане заради войната. Изобщо всички, които участваха, се съгласиха на драго сърце да бъдат във Варна срещу символични хонорари, за да свирят в чест на Анатолий.

– Специалните проекти бяха нещо като запазена марка на Анатолий Вапиров…

– Баща ми процедираше така: канеше различни артисти, всеки от които представя своя личен проект, но ги включва и в един специален проект на закриването. Преди години сме имали по-големи бюджети, за да могат те да останат повече дни във Варна до края. Ние, за съжаление, се съобразявахме със средствата, с които разполагаме, както знаете, имахме трудности с финансиране и плащания, но много се радвам, че успяхме да се справим. Освен откриващия проект, вечерта на 14 август беше много емоционална с участието на двата специални проекта – East-West Project и саксофонния квартет. Това всъщност беше последният проект на Анатолий Вапиров, с който той участваше във фестивали. Този проект включваше 4 различни саксофона на музиканти от 4 различни държави и всички тези четирима музиканти дойдоха във Варна заради баща ми – Джани Гебиа, Варнфрид Алтман, Саймън Роуз и Владо Карпаров, който е ученик на баща ми и живее в Берлин. Те свириха не просто от душа и от сърце, а се опитваха буквално да свирят в неговия стил, да вмъкват мотиви, които само той можеше да изсвири. На моменти наистина имах чувството, че той сякаш е през цялото време в двора на Археологическия музей. Изобщо всички музиканти след концертите казаха, че сякаш сцената е пулсирала от тази енергия. Духът на Анатолий Вапиров присъстваше в изпълненията на музикантите по време на целия фестивал и всички усетиха това. Всички разказаха по някоя забавна история и спомен за него. Изключително съм благодарна на аудиторията. Тази година тя беше много активна. Първите две вечери дори се наложи да вадим допълнителни столове. Дори на Празника на Варна 15 август, когато очаквахме, че няма да има толкова много хора, дворът беше пълен. Имаше много бисове и музикантите се раздадоха.

– Джаз фестивалът имаше и няколко предварителни събития, едно от които посветено на албума „Мистерия“ на Анатолий Вапиров. Защо насочвате вниманието към този албум?

– Анатолий Вапиров има над 80 албума, но „Мистерия“ от 1978 г. е много специален. Преди началото на фестивала направихме listening session, посветена на албума. Подобно събитие организирахме още през януари в Берлин. „Мистерия“ и още няколко негови албума в момента са изключително търсени и колекционирани по света. „Мистерия“ със средно ниво на качество струва между 100 и 150 долара. Видях един съвсем запазен, дори запечатан албум, да се продава за 860 евро. Още преди 2 години показах на баща ми как се продава този негов албум, за да види, че има интерес от страна на млади хора и дори го пускат на DJ сетове. Тогава той направи необходимото, успя да намери договорите, съпътстващи този албум и ми прехвърли всички авторски права. Ние заради това организирахме такива събития, подготвяме аудиторията, за да можем да преиздадем албума. В момента работим за създаването на фондация на името на Анатолий Вапиров. Чрез нея искаме да организираме фестивала, както и други концерти, да преиздаваме албуми, дори негови композиции, които никога не са били издавани. След като преиздадем албума „Мистерия“, искаме да направим събития в няколко европейски града и, дай Боже това да стане и в Токио, защото там този албум е изключително търсен, колекциониран и е обект на музикални изследвания. За него там има написани много сериозни материали.   

– Как виждате занапред развитието на Международния джаз фестивал „Варненско лято“?

– Ще се опитаме да бъдем по-независими. Надявам се това да стане чрез фондацията, за да разчитаме повече на подкрепа от обществото на международно ниво. През последните 6 години преживяхме големи трудности по отношение на финансирането от страна на нашия основен партньор Община Варна. Тази година фестивалът дори не беше включен предварително в културния календар, а той също носи името „Варненско лято“. Става въпрос за фестивал с 35-годишна история. Вероятно ще се придържаме към 3-дневно издание или пък в бутиков формат от 2 дни. Ще залагаме на силни концерти, с много придружаващи събития. Тази година преди началото на фестивала имахме 3 такива събития с цел да го промотираме. След фестивала ще направим още няколко събития. Едно от тях е аудио-визуална изложба за живота и творчеството на Анатолий Вапиров. Вероятно ще бъде през ноември, но може да се изтегли и по-напред във времето. Важно е тази изложба да бъде направена, защото мисля, че младото поколение има нужда да види как баща ми е живял и творил. До последния си ден той пишеше и композираше и беше артистичен директор на този фестивал. Ние сега поемаме цялата бюрократична дейност, съпътстваща организацията му и аз вече разбирам какво е било това за баща ми. Той е преминал през какви ли не правителства, преживял е унижения, но досега фестивалът никога не е прекъсвал. Това го прави различен и престижен. Още по-престижно е, че от този фестивал се създават индивидуални продукции, които имат продължение във времето. През фестивала са преминали 3 поколения музиканти, сега най-младите са с нас. Изключително съм благодарна, че тази година 70 процента от публиката бяха младежи. Радвам се, че в този фестивал те са открили за себе си един културен оазис в града. Тук бяха, разбира се, и посветените от години във фестивала.