Виктор Костадинов: Разград и Лудогорието във френски извори от XIX – XX в.
Разград и Лудогорието във френски извори от различни периоди е една от темите, върху които работи Виктор Костадинов, уредник в отдел „Нова и най-нова история“ в Регионалния исторически музей в Разград. Такава лекция той представи във Варна.
Виктор Костадинов бе един от гостите на националната конференция „Музеят в историята и историята в музея – 60 години Музей на Възраждането, Варна“, която се проведе в началото на октомври 2019 г.
– Защо посветихте изследователската си дейност на темата за Разград и Лудогорието във френски източници?
– Инициативата за издирването на такива материали възникна през 2017 г. по повод на мой служебен ангажимент за съдействие по прецизиране на информация за наличие на френски гарнизони на територията на Разград и Лудогорието по време на Кримската война през 1853/6 г. В резултат на проучването, което направих в сайта на френската дигитална библиотека Gallica се оказа, че съществува доста богат информационен масив, заключаващ се в кореспонденции за вестници, репортажи, пътеписна литература, спомени от военните действия. Чисто тематично всички тези извори биха могли да се обособят в 4 големи групи. Първата обхваща Разград и Лудогорието в периода на Руско-турските войни през XIX в. ; втората категория включва изворите, които разглеждат политическия живот в следосвобожденска България и мястото на Разград и Лудогорието в неговия контекст; третият тематичен цикъл обхваща документи, хроники, кореспонденции към периодичния печат, свързани с участието на България в Първата световна война – както добре е известно, Франция тогава воюва на противниковата страна в лагера на Антантата; четвъртата категория включва различни етнографски и географски описания, пътеписи, демографски сведения за Разград от периода на XIX и първите години на XX в. с информация за стопанското развитие на града, за неговия културен, духовен и религиозен облик.
– С какво България през посочения период е предизвиквала интерес?
– Още Наполеон Бонапарт не е искал да се примири с факта, че руският цар има амбиции да стъпи в Константинопол. Именно поради тази причина той започва да проявява интерес към развитието на Османската империя и Източния въпрос. Естествено, нашият край влиза в този ареал. Както добре знаем, пресата е един от най-ярките индикатори, които свидетелстват и за държавните позиции по един или друг проблем.
– Какво любопитно открихте?
– Има извори, които обогатяват картината за развитието на региона. Има и други, които са написани чисто конюнктурно. Впечатли ме едно географско изследване на военния театър на Дунавската делта, направено от френския географ Елизе Рьоклю, брат на Онезим Рьоклю, който за първи път използва думата „франкофония“. Елизе Рьоклю описва наблюденията си върху езика, манталитета, костюмите, обичаите на местните жители и заключава, че Лудогорието – той го помества в един доста по-широк географски ареал, „е най-стабилната османска крепост на полуострова, населена от българи и турци, които дотолкова са се оподобили на завоевателя, че е невъзможно да ги разграничиш и трябва да бъдат считани като представители на турската нация“. Авторът отбелязва още, че по тези земи не се вижда нито един християнски манастир, въпреки че има много мюсюлмански поклоннически места. Публикацията му е обнародвана в неделната притурка на френския ежедневник Le Figaro. Той е идвал в България. Може да се каже, че наблюдавайки съвременната демография и народопсихология на населението в Разград и Лудогорието, като че ли в голяма степен авторът на това изследване е бил прав.
– Колко пътешественици са минали през този период през района на Лудогорието?
– Жак Жан-Мари Франсоа Буден, граф дьо Тромлен е този, който най-много пътува и прави най-добра портретна характеристика изобщо на Балканите, като Разград и Лудогорието също влизат в описанията му. Пътеписът му по повод Руско-турската война от 1828/9 г. е озаглавен „Бележки за пътищата от Дунав до Константинопол през Балкана или планината Хемус, последвани от някои разсъждения относно необходимостта от намесата на средноевропейските власти в гръцките дела от генерал лейтенант граф Т…“. Той разглежда Разград като важно стратегическо място, което свързва Русе с Варна, Шумен, Търговище, Адрианопол (Одрин) и оттам би осигурил лесен достъп до Константинопол, който е бил водеща стратегическа цел на руските войски по време на войната.
– Проучвали ли сте как е представен районът на Лудогорието във френски източници от други периоди?
-Най-ранните податки за Разград и Лудогорието във френския документален масив датират от 1810 г. и са свързани с визираната вече по-горе политика на Наполеон Бонапарт по отношение на Източния въпрос, а горната граница достига до 1964 г. Всички те са обхванати в предлаганото от мен изследване в рамките на конференцията във Варна. Миналата година работих по друга тема – „Добруджанската „следа“ в някои издания на френската преса, тиражирана в периода на Първата световна война“. Там се концентрирах върху изданията на Le Figaro, Le Petit Journal и Le Temps, излизал от 1861 до 1942 г. Направи ми впечатление, че ако в началния етап на войната, докато България спазва някаква позиция на неутралитет, френската преса е по-обективна към българската политика. Това е и периодът, когато Антантата прави опити да привлече както Румъния, така и България на своя страна. Впоследствие оценките за българите стават крайно негативни. Знае се, че през периода на Първата световна война на цялата европейска преса е наложен държавен контрол и дори във Франция е въведен от тогавашния френски президент Реймон Поанкаре един план, наречен „Анастасия“, който забранява обективното отразяване на събитията, но допуска за сметка на това и създаване на фалшиви новини – нещо, което е много модерно в съвременни условия, измисляне на военни действия, премълчаване на факти, а това затруднява след това изследователите за уточняване на обективната картина.
– Публикувано ли е Вашето изследване?
– Да, изследването ми за отражението на Добруджанския въпрос във френската преса вече е отпечатано в издание на РИМ – Добрич, което излезе през лятото на тази година. В рамките на обявените от колегите в РИМ – Варна срокове ще предоставя и текста на настоящото проучване, а що се отнася до оригиналните френски документи, както и превода им на български език, те също в близка перспектива ще бъдат част от фонда на РИМ – Разград. Така че ще могат да бъдат използвани от всички интересуващи се читатели, както франкофони, така и незапознати с езика.
Снимка: © Личен архив
