Ванеса Паради: Дрехите са начинът, по който се представяш пред другите

Участие за първи път в американски филм и нов самостоятелен албум – 2014 започна успешно за Ванеса Паради. Във филма Fading Gigolo на Джон Туртуро участва заедно с Уди Алън, а за албума си Love Songs спечели френската музикална награда Victoires de la Musique за певица на годината.

Във Fading Gigolo Ванеса Паради изпълнява ролята на вдовица, привърженик на хасидизма, поподнала в схемите на двамата главни герои – Джон Туртуро и Уди Алън, които заради нужда от пари разработват успешен бизнес – единият е жиголо, а другият му намира клиентки.

Интервю с Ванеса Паради за L’Express.

– Какво Ви привлече във филма Fading Gigolo?

– Харесвам всички филми на Джон Туртуро, неговата оригиналност, чувството му за екип, хумора му. Запознахме се 2 години преди това по повод на проект, който така и не се осъществи, но аз приех да участвам във Fading Gigolo още преди да съм прочела сценария. Бях много поласкана, че пак ми се обажда. Не защото ще изпълнявам ролята на еврейка, привърженик на хасидизма, на английски. Имаше значение и невероятният актьорски състав: Уди Алън, Шарън Стоун, Лиев Шрайбър, София Вергара. Джон е страхотен режисьор, доброжелателен и точен в своите насоки. Има чувство за драматизъм, хумор, въображение. Той е и танцьор, и актьор.  

– Отрази ли Ви се тази роля?

– Разбира се, образът на тази жена ме развълнува, каквото е и отношението ми към всички то и всички потиснати жени. С  помощта на Уди Алън, който я запознава с този жиголо – Джон Туртуро, тя най-после си позволява няколко мига щастие. Тя е майка на 6 деца, вдовица от 2 години. Никой никога не я е прегръщал. Аз винаги съм била свободен човек и за мен е преживяване да отдам дължимото на жени или мъже, които си отварят пътя към светлината, към щастието. Освен това не трябва да се правят обобщения, някои жени от общността на хасидизма са много щастливи. Не съм аз тази, която ще съди.

– Как се превъплъщава човек във вдовица от тази общност?

– На първо място с облеклото. Перука, стегнат колан, висока яка… Това е половината от играта. А за да се доближа максимално до персонажа, прекарах известно време с 25-годишна американка от израелски произход, която беше избягала от семейството си. Това, което тя ми разказа, много ме впечатли. Била е принудена да започне отново от нулата. Споделих техния живот – празнувах Сукот по по-свободен начин, влязох в свят, който н познавах.

– Разкажете ни за Вашата първа среща с Уди Алън.

– Беше на снимачната площадка. Бях с покривало на главата и трябваше да среша косите на сина му с гребен. Малкият имаше доста афро прическа и се притеснявах да не го оскубя. В същото време мислех за репликите си, да ги кажа добре на английски, защото това беше първият филм, който снимах на този език, да не са със силен, по-скоро европейски акцент. На всичкото отгоре и Уди Алън за партньор. Бях толкова съсредоточена, че  изобщо не се паникьосах. Уди често ме разсмиваше по време на снимките и това беше най-трудният момент в работата, защото през цялото време трябваше да бъда много сериозна. Той непрекъснато импровизира. Изобщо не следва диалога, но това е той – забавен! Независимо дали работиш с Уди Алън или не, дали си в Ню Йорк или не, най-важното е да дадеш най-доброто от себе си.  

– Сега преоткрихте ли Ню Йорк, където живеехте през 90-те, по времето на албума с Лени Кравиц?

– Това е един от любимите ми градове в света.  

– Кои други градове?

– Париж. Ню Йорк ми оказва невероятно влияние, дори физически. Бях забравила как преминавам през него като вятър. Снимахме в Бруклин, в Манхатан. Беше въздействащо, интензивно, като игра. За сцените без реплики Джон Туртуро вървеше по улиците след мен с високоговорител, от който звучеше една малко по-позната песен на Далида, LeTorrent от 1957 г., която той обожава. Купи си за 5 евро албум с песента. Звучеше и неаполитанската класика Tu si na cosa grande, която той ме накара да изпея и записа. По-късно я записах в студио, включена е в албума ми LoveSongs, защото се вписва в тези любовни песни.  

– За този албум спечелихте за трети път наградата за най-добра певица.

– Много обичам този мой двоен албум. Гордея се с него. Усещах, че щом песните вълнуват мен, ще развълнуват и останалите. Когато ги слушаш, си казваш: „Разказват за мен, това е моята история“. Тези песни са в друг жанр в сравнение с останалите, темата и текстовете на Бенжамен Биоле са малко или повече… Не, не искам да сравнявам, те са различни. По време на концерт се смесват с песните от останалите ми албуми. Дори и някой да не харесва всичките ми песни, те припомнят на всеки за някакъв период от живота му. Пускаха ги по радиото, по телевизията, искаше ми се всеки да си тръгне с някаква радостна носталгия в себе си. Турнето бе за мен голямо удоволствие. Ползата от него е опитът: да се потопиш в нещата, да ги оцениш, да ги изживееш с радост и да ги споделиш.  

– Вие сте вдъхновение за дизайнери. Какво е отношението Ви към модата?  

– Дрехите са начинът, по който се представяш пред другите. Това, което покрива кожата. Обичам тъканите, тяхната мекота, топлина, свежест. Не следя всички колекции и тенденции, отношението ми е спонтанно. А по отношение на шопинга съм истинска глезла.  

– Много се обсъжда в социалните мрежи новата Ви прическа, с която се появихте на церемонията на наградите Victoires de la Musique.

– Така ли? Нямали ли са друга работа хората през онази седмица? Джон Туртуро ме накара да се подстрижа заради снимките на късометражния филм, който прави за Rio, ILoveYou, изграден от филми на много хора.

– Бързо ли приехте предложението да се подстрижете?

– Да, не е толкова трудно да попиташ. При него имаше само риск, че мога да откажа, а аз се ентусиазирах, дори много. За сценария той се е вдъхновил от една от песните в албума LoveSongs, която се казва Plusd‘amour, написана е от Бенжамен Биоле. Пее се така: „Когато вече няма любов / Остава ужасът. / Непрекъснати обиди / и кръвни клетви“. Филмът разказва за двойка, която се кара, намират се в Рио. За мен беше удоволствие да се срещна отново с Джон и част от екипа. Да имаш доверие на режисьор, на когото се възхищаваш, е невероятно.  

– От 1987 г. сте обект на медиен интерес. На живота Ви са посветени 8 биографични книги…

– Така ли, 8 ли са? Знаех за няколко.  

– Чели ли сте ги?  

– Не.  

– Това впечатлява ли Ви?

– Да, не знам кое е вярно и кое не.  

– Уди Алън е казал: „Трудно е да живееш собствения си живот и едновременно да пееш вярно„.

– Уди не е певец! Той свири на кларинет, и то много добре, слушах го в Манхатън. Свири много игрив джипси джаз от 20-те години. Несъмнено е, че ако много се вторачваш в живота, в трудностите, с които се сблъскваш, това може да те дестабилизира и да разстрои изпълненията. Но ви уверявам, че е възможно да живееш живота си и въпреки това да пееш вярно. 

Автор: Жил Медиони