Биографичният театрален спектакъл – още едно средство срещу забравата

„Алма Малер“ е първото заглавие, с което започна новият сезон на Варненския драматичен театър. Гледайки спектакъла някои ще научат коя е Алма Малер, а други ще си я припомнят.

Има различни начини да се разкаже за живота на интересни личности. Биографични филми, книги, графични романи (в киното от известно време тези филми са на мода) и защо не и биографични спектакли? Към този тип театър би могъл да се причисли спектакълът „Алма Малер“, в който се разказва за живота на австрийската композиторка, известна не толкова с малкото си музикални произведения (песни за глас и пиано), колкото с любовния си живот.

Алма Малер (1879 – 1964), по баща Шиндлер, наречена в по-зрялата ѝ възраст вдовицата на четирите изкуства, произхожда от виенското висше общество. Дъщеря на художника Емил Шиндлер, тя наистина има интересен живот и въпреки че има няколко починали деца, сменя мъж след мъж (всичките творци), за които е вдъхновение. Посвещават ѝ картини, музикални и литературни произведения. Животът ѝ завършва в САЩ, където тя се установява, за да избяга от аншлуса на Австрия. През последните си години е в Ню Йорк, където е част от културния живот на града. Именно там в спектакъла на Варненския драматичен театър тя разказва спомените си на своята приятелка Мери (в ролята Биляна Стоева). „Алма Малер“ е създаден по романа на Сашо Димоски, а режисьорът Деян Пройковски акцентира върху бурния живот на героинята (в ролята Петя Ангелова). Ролята ѝ на сцената е сложна, защото освен че трябва да пресъздаде психологическия образ на жената, която е в сянката на тези „с голямата мисия“, тя го разиграва и физически. Много са малко моментите, в които героинята стои на едно място; в почти целия спектакъл тя е в обятията на някого, движи се, подскача и играе с тялото си. В този физически театър по различен начин физически се вписват мъжете в нейния живот. Подобаващо най-драматично и най-дълго на сцената е присъствието на първия ѝ съпруг Густав Малер (в ролята Стоян Радев), заради когото тя се отказва от кариерата си на композитор. Най-витален и напорист е художникът експресионист Оскар Кокошка (в ролята Хенри Ескелинен), който в действителност трудно преживял раздялата със своята любовница. (Кокошка си поръчал да му изработят кукла с човешки размер и образа на Алма, която рисувал в картините си, а накрая обезглавил. Този момент от живота му е представен в документалния филм „Кокошка: живот и творчество“, който беше включен в програмата на фестивала Master of Art през 2018 г.).

В духа на физическия театър наред с индивидуалното присъствие на актрисата Петя Ангелова, в спектакъла „Алма Малер“ има няколко танцувални сцени с участието на всички актьори. Много добре в действието се вписва и сценографията. А дали днес е възможно да се живее подобен живот, какъвто е имала Алма Малер? Като се изключат общоприетите норми на онова време, които отдавна не са такива, човешката природа не се е променила и винаги ще е валидно казаното от Блез Паскал: „Сърцето има доводи, които разумът не познава.“

Със спектакъла „Алма Малер“ се откри първото издание на Международния Черноморски театрален фестивал.

Спектакълът не се препоръчва за зрители под 16-годишна възраст.