Баку – перлата на Азербайджан

Искам да Ви разкажа за Баку, град, който някои може би познават, защото са го посещавали, а някои нямат никаква представа дори къде се намира. Баку е столицата на Азербайджан, най-големият промишлен, икономически и научно-технически център на Задкавказието, най-голямото пристанище на Каспийското море и най-големият град на Кавказ.

Някои го сравняват с Неапол, Сан Франциско и други градове по света. Баку се намира на южния бряг на Абшеронския полуостров. По своята големина, история на сградите и броя на населението, Баку е един от най-старите и най-големите градове на Изток.

Според една от версиите етимологията на древен Баку означава „град на Бога“, „място на Бога“, което е свързано с разположението на територията на града на Храма на огнепоклонниците. Другата версия  произлиза от персийски – „Бад кубе“ – „одухван с вятър (удрян от вятър)“, заради което Баку често е наричан „град на ветрове“. За първи път Баку се споменава в източници от първата половина на V в. византийският автор Приск Панийски. Описвайки път от Скития в Мидия, той разказва за „горещ пламък между морските скали“ около Баку. Още тогава някои племена, живеещи на тази територия, издигат тук своите храмове. Върху герба на Баку са изобразени горящи факли на фона на морските вълни. Огънят е символа на страната и затова наричат Азербайджан „Земя на огъня“.  

Баку – Старият град (Ичери шехер).                  © София Шигаева

Баку има хилядолетна история. За древността на града свидетелстват и древните надписи на скалите в Гобустан и различни археологически разкопки на тази територия. Те доказват, че тук няколко века преди нашата ера е имало селище. През VII в. жителите на тези места са добивали нефт, през XII в. за кратко време Баку става столица на държавата на Ширваншахите. През този период се изгражда крепостната стена с дълбок ров, обиколяваща града. Много важна роля в развитието на Баку изиграва добивът на нефт, за което разказват много записки на пътешественици, посещавали този регион.

В центъра на съвременния град се намира Старият град – Ичери шехер, което в буквален превод означава „Вътрешен град“. Той е изграден във вид на крепостта, откъдето Баку започва да се разраства. Вътре градът представлява лабиринт от малки тесни улички, постройките имат типичен за Апшеронски полуостров вид – къщи с плоски покриви, които се строели заради силния вятър.

Дворецът на Ширваншахите – една от перлите на азербайджанската архитектура, Моминската кула и другите кули, джамиите, карвансараите, баните и пазарният площад в Баку, ни отвеждат в една древна земя. В историята си Баку е понасял много щети – няколко пъти е напълно изгорен, разграбен, но после отново се възражда. Днес Баку е един от най-хубавите градове в света, който се намира на кръстопътя между Европа и Азия на маршрута на Пътя на коприната. Тук можете да усетите как се преплитат епохите и културите, да видите архитектурни паметници, орнаменти и мотиви, характерни за различните източни и европейски архитектурни школи.

Баку – Моминската кула                              © София Шигаева

Баку ни отвежда сред приказките и затова искам да разкажа за една от най-хубавите и стари забележителности на Баку – Моминската кула или както я наричат на азербайджански език Къз галасъ. Древната постройка е единствена на Изток по своите архитектурни особености. Кулата се издига в югоизточната крайбрежна част на стария град Ичери Шехер и е изградена върху скалите на брега, които се издигат от подножието почти до върха на кулата. Височината й е 28 метра – 8 нива, които биха били достъчни, за да се подслонят 200 души. За да имат хората достъп до вода, в центъра на кулата е изграден кладенец с дълбочина 21 метра. Досега не е известна точната дата на изграждане на сградата, но често казват, че е от XII век. Има различни тероии, според някои учени тя датира от I до X-XII в. сл. Хр.

Предназначението на кулата до днес не е известно, няма аналогии и на нейната тайнствена издатина. Някои я свързват с доислямския период, с култа към огъня и слънцето. Трябва да се отбележи, че в древността кулата е била заобиколена от всички страни с вода.

Наименованието „Моминска“ можете да срещнете и в имената на други кули в Азербайджан и на Изток, което по-скоро означава „непокорна“, „недостъпна“. За произхода на Моминската кула съществуват много легенди, написана е поема и е създаден филм и балет.

Искам да ви разкажа една от легендите за Моминската кула, която най-много ми харесва. Легенда за силата на любовта. В полите на кулата живеело много хубаво момиче. В нея било влюбено момче, което живеело на другия край на залива. Любовта им била взаимна. Всеки ден младежът идвал по море, за да се срещне с момичето. Той не плувал, не се возел на лодка, а вървял пеша по морето. Вървял по повърхността на морето като по земята. Веднъж на връщане у дома след среща със своята любима той се замислил дали тя е най-хубавото момиче на света, дали няма някоя още по-голяма красавица от нея. В този момент, когато го обзело съмнението, момчето започнало да затъва с всяка крачка във водата все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не се удавило. Поуката от легендата е, че любовта наистина е способна да прави чудеса, а съмненията могат да погубят всичко. Благодарение на любовта младежът можел да прекоси голямо разстояние, за да се види с любимата си, а със съмненията всичко изчезнало.

За Баку и други градове на Азербайджан можем да разкажем още много неща, но за това следващия път.

В Центъра за азербайджански език и култура към СУ „Св. Климент Охридски“ можете да по-близо да се запознаете с азербайджанската култура.

Авторката е директор на Центъра за азербайджански език и култура към СУ „Св. Климент Охридски. Текстът й е написан по повод отбелязването на 3-годишнината на Градското списание и бе представен на събитието в Галерия 8 във Варна.

Автор: София Шигаева