Архитектурното наследство на Варна в рисунки и разкази на ученици
В началото на септември се проведе 6-ото издание на пленера, посветен на ценните сгради на Варна. Накъде се разширява териториалният му обхват и какви допълнителни дейности насочиха вниманието към старите стради на гражданите и гостите на морската столица?
Освен ученици с профил „Изобразително изкуство“, в инициативата участват и младежи с профил „История“, като тяхната задача е да разказват за ценните сгради на минувачите, или с други думи, те влизат в ролята на презентатори на архитектурните обекти.
По повод пленера разговаряхме с неговия инициатор Мария Иванова от Фондация за изкуство и култура „Креа” и с двама от презентаторите на културното наследство – Димитър Димитров и Росен Велков от СУ за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“.
– С какво шестото издание на проекта се различава от предходните?
Мария Иванова: Първо, бих искала да споделя по какво си прилича с предходните издания. Основният ни партньор по проекта по традиция е Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ (СУ за ХНИ), от което са участващите ученици. Шестият пленер, както наричаме проекта накратко, се организира отново с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна и дарители, като основен дарител тази година е Пресиян Каракостов, предприемач и възпитаник на СУ за ХНИ, което преди се наричаше Хуманитарната гимназия. Проектът е за социализация на недвижимото културно наследство, като пленерът е само една от дейностите. Доц. д-р арх. Жечка Илиева, която е дългогодишен научен консултант на инициативата, тази година изнесе лекцията под формата на пешеходна обиколка с акцент върху архитектурната стилистика. Новото е, че продължаваме да разширяваме териториалния обхват на проекта извън творческия квартал Таляна – за първи път се рисуваха архитектурни обекти и на площад „Независимост“, включени са и нови обекти около Адвокатската градинка, където пък за първи път рисувахме през 2022 г. Другият нов момент е, че в селекцията добавихме и сгради – образци от модернизма, които също имат своя красота, но заради по-оскъдната си декорация и рационално „звучене” се пренебрегват от широката публика, въпреки че и те са част от културното наследство.
Освен това всеки гражданин, който отдели малко време, за да научи интересни факти за сградите от презентатор на културното наследство, получаваше като награда репродукция на творби на арх. Белин Моллов, художник и един от двигателите на проекта. Не на последно място по важност, впечатление тази година прави колко са напреднали в развитието на уменията си учениците с основен учител по изобразително изкуство Мина Сиракова. Част от тях участваха и в миналогодишното издание на пленера. Ласкаем се от мисълта, че освен обучението в училище, проектът на Фондация „Креа“ също има скромен принос за мотивацията на младежите да ценят архитектурното наследство и да развиват артистичните си заложби. Всички работиха над творбите си с голямо старание, със стремеж да пресъздадат красотата на ценните сгради.
В района на Адвокатската градинка репродукции на любознателните граждани раздаваха презентаторите Димитър Димитров и Росен Велков. Димитър учи в специализирана паралелка с история и география, а Росен – в паралелка с философия и български език. И двамата се включват в пленера като презентатори на културното наследство за първи път.
– Как решихте да се включите в тази инициатива, посветена на старите сгради на Варна?
Димитър Димитров: Моят преподавател по история Стоян Кремаков ни предложи да се включим в инициативата – на мен и мои съученици. Реших да се запиша, за да науча нещо ново за града ни, все полезна информация. От моя клас участваме трима души като презентатори, още 2 момичета отговарят за сградите в друг район. За първа година участваме, но този конкурс има дълга история в нашето училище. Може и да повторим другото лято.
Росен Велков: На мен също ми се обади господин Стоян Кремаков, разказа ми за проекта, стори ми се интересно и реших да се включа.
– Какво научихте за старите сгради и архитектурата на Варна?
Росен Велков: Научихме доста неща за сградите, за които отговаряме. Аз отговарям за сграда, проектирана от арх. Манол Йорданов за търговеца Тодор Живков – той няма нищо общо с държавния ръководител от периода на социализма, и за сградата на Васил Кожухаров, чийто архитект е Йосиф Хаджистоянов. Интересно е, че сградите в този район на Адвокатската градинка имат доста общи черти, но и се различават. Сградата, проектирана от арх. Манол Йорданов, има по-скромна украса. Научих термини като еклектика, защото в тази сграда е налице смесване на стилове. Съседната сграда на Васил Кожухаров е богато украсена с растителни мотиви и маскарони (орнаменти, изобразяващи човешки лица, бел. ред.). Това са детайли, на които човек едва ли би обърнал внимание, когато се разхожда. Научихме колко труд е вложен в създаването на всяка сграда, колко детайли има и че е хубаво да обръщаме малко повече внимание на тези неща.
Димитър Димитров: Аз също отговарям за 2 сгради. Едната е точно на Адвокатската градинка, розова сграда, проектирана също от арх. Манол Йорданов. Тя си прилича относително с другата сграда, проектирана от него, по мащаби са горе-долу еднакви. Розовата сграда е съчетавала първоначално жилищна площ и дюкян на първия етаж. Сега вторият етаж продължава да се използва като жилищна площ. Днес тези две сгради на арх. Манол Йорданов се различават от първоначалния си вид заради по-големите витрини долу – оригиналните прозорци не са били толкова големи. Важното е, че все пак зданията са съхнанени и пазят духа на Царска България и на нашия красив град. Любима ми е къщата на Никола Холевич и неговото семейство по проект на арх. Стефан Венедикт Попов на улица „Петър Парчевич“. Сградата е фамилна къща на това аристократично семейство, масивна е, на 4 етажа, в стил ар деко, изключително красив стил, станал евъргрийн. Изключително кокетен е балконът, парапетите са произведение на изкуството, изваяни са ръчно, оградата също е автентична. Историята е още по-зашеметяваща. Построена е през 1929 г. и остава собственост на семейството на Никола Холевич до 1944 г., когато, както всички знаем, идва превратът на Отечествения фронт, социалистическата власт и семейството му трябва да избяга в чужбина, за да се спаси. Къщата дълго време остава без собственик и след промените жилищните пространства са реставрирани. Смея да твърдя, че това е една от най-красивите сгради в Стара Варна. Там рисува нашият съученик Данаил, картината му стана прекрасна.
– Къде ще използвате тези нови знания?
Росен Велков: Важно е да се замисляме откъде е започнало нещо, каква е неговата история. Конкретно за тези сгради ползата за мен е, че проучвах и разучавах историята им. Спряхме няколко минувачи, сред които и чужденци, за да им разкажем нещо за сградите. Отговорът често беше: „Всеки ден минавам оттук, какво ново мога да науча?“. И се оказваше, че има какво. Чужденците се интересуваха повече от самата картина, отколкото от историята на сградите. През четирите дни минаха доста архитекти и художници, виждайки рисуващите. За себе си направих извода, че винаги има какво ново да се научи. И че когато си поставиш цел и започнеш да работиш по някакъв проект, винаги ще се намери човек, който да има сходна гледна точка. Ако аз се интересувам от шах и ако седна с една шах дъска, така, както си мисля, че никой не играе шах, сигурно ще се появят хора, които се интересуват от това.
Димитър Димитров: Аз се интересувам от история, по-точно от политическата и военно-историческата част на историята, но реших да се запиша като презентатор, за да науча малко и за архитектурата и културните дадености на Варна. Интересно е да научиш самата история на сградите, а не само за архитектурата. Да си обогатиш общата култура. Ако отида в „Стани богат“ и ме питат за къщата на Никола Холевич, ще мога да отговоря.
– Смятате ли да се посветите на историята или още не сте избрали професионалния си път?
Димитър Димитров: В бъдеще се виждам по-скоро в сферата на предприемачеството, но историята е важна за мен. Ако човек не знае миналото си, как ще гради бъдеще? Историята е фундаментална част в развитието на всеки гражданин на нашата държава. Трябва да се знаят историческите събития, които са се състояли на територията ни и в цяла Европа, за да може конструктивно с поглед към миналото да се решават настоящите проблеми.
Росен Велков: По-скоро и аз ще избера нещо друго, но това, което научихме, винаги ще ни е от полза.
Изложбата от пленер-конкурса „Архитектурното наследство на Таляна“ ще се открие през ноември 2024 г. в Дома на архитекта във Варна.
