Андрю Кинг: Пътят от Ню Йорк до Варна

Баща на 3 деца, очаквайки четвърто, Андрю Кинг е обиколил много страни, преди да реши да се установи във Варна, България. Казва, че от всички хора, които е срещал по света, българите имат най-силна връзка с родното място и това е била една от причините любопитството му към страната ни да е още по-голямо.

Андрю Кинг е роден в Ню Йорк, IT специалист със своя собствена компания. Домът му във Варна е и къща за гости, където по различни поводи отсядат българи, но вече и негови приятели американци, които идват в България заради факта, че той е тук. Има двама сина, които доста са пътували с него, за да се установят и те в България и да учат в българско училище – Травис и Крисчън. Най-малкият, Никълас, роден тук, е на 3 години. Андрю Кинг говори много добре български език и познава цялата страна. Казва, че тук е намерил спокойно място, за да отглежда децата си и смята, че в близките 20-30 години страната ще се развие много напред.

– Какво Ви доведе в България?

– За първи път дойдох в България заради работата по международен IT проект през 2009 г. Участваха представители на 14 европейски страни. Прекарах 3 месеца в различни градове в Европа. Преди това бях работил с много българи, в Ню Йорк имах български колеги и мога да кажа, че това са едни от най-интелигентните хора, с които съм работил. В България съм виждал най-много квалифицирани IT специалисти на глава от населението от която и да е друга страна по света.

– Защо решихте да се установите тук?

– Когато дойдох тук, веднага разбрах, че хората не са много богати, въпреки че работят много, но са щастливи. Това бе първото ми впечатление от България. Да, оплакват се от всичко, но и в Ню Йорк хората се оплакват от всичко. Мисля, че едно от нещата, които привличат американци тук – според последната статистика в България живеят 374 американци, е че българите имат много силно чувство към родината и към дома си. Повечето от българите, които съм срещал в чужбина, имат силна връзка с дома и семейството и винаги казват: „Ако имах достатъчно пари, щях да живея там“. Зе мен, който съм пътувал по света и съм вижда много преселници, българите са хората, които имат най-силна връзка с родното място и това е нещо особено впечатляващо за мен. Затова ми бе интересно да дойда тук. Освен това българите са мили хора. След като прекарах 15 години от кариерата си да пътувам по цял свят, из цяла Европа, навсякъде в САЩ, в Азия, исках да намеря по-спокойно място за живеене. Доведох тук децата си от първия брак. Те пътуваха с мен по време на моите обиколки, свързани с работата, преди това живяхме и в Амстердам. Исках наистина да открия място, където да се установя, да създам ново семейство, за се грижа за децата си. Ню Йорк не осигурява това, там животът е различен, особено за семейства с деца. Не можеш да пуснеш просто така 10-годишно дете да се разхожда само в парка, защото е опасно. Амстердам е по-европейски, но по западен маниер, животът е хубав, но не може да се създаде баланс в семейството, защото работата става приоритет, цените са много високи. Тук хората имат по-развито чувство за общност и обичат да прекарват времето си заедно.

– Защо избрахте Варна?

– Харесва ми да живея в град, но Варна ми харесва заради това, че през зимата е спокойно място, а през лятото става изключително международен град, навсякъде срещаш чужденци, а местните хора са отворени към чужденците, защото са свикнали с туристите. Така че след като IT проектът ме доведе тук, реших да остана. Първия град, в който попаднах заради работата, бе Павликени. Имах и приятелка. След като взех решение да се установя тук, дилемата бе дали да продължа да работя за старата компания и да пътувам често или да започна свой бизнес. Направих второто. И това ме доведе до Варна. Нямаше как да разработвам бизнес в Павликени – там няма толкова хора, които говорят английски. Прекарах един месец в София, като търсех място за живеене, дойдох и във Варна със същата цел и избрах Варна. Тук има красива гледка към морето, планината не е далеч, хората са любезни. След това срещнах настоящата си съпруга, сега имаме 3-годишно дете, Никълас, очакваме второ, момиченце.

– Развивате отчасти и туристическа дейност във Вашата къща. Това харесва ли Ви?

– Къщата за гости – това е хоби. Занимавам се с това от 2 години. Преди, докато учех в университета, съм си намирал работа в хотели, в ресторанти, в барове. В началото тук държах бар на „Златни пясъци“, но в курортите има голяма конкуренция между баровете, а и като за хоби ми отнемаше много време. Къщата за гости бе предизвикателство. Освен това в IT бизнеса е важно да осигуряваш на служителите си място, където да се срещнат и да си почиват, да изпият по чаша извън офиса. Тази традиция ми харесва, да речем, че е американски манталитет. Бизнес атмосферата е едно, мястото, където можеш да срещнеш хората помежду им е друго. Организирам им коледни партита, празненства, просто, за да излезем заедно извън работната атмосфера и да се сплотим като екип. Къщата е и мой дом, и място за гости. През изминалите 2 години натрупах доста добър опит. Организират се по-малки частни партита, рождени дни, имени дни, по всички празнични поводи. Така се запознах с много млади хора от Варна и мога честно да кажа, че ми е по-приятно да обслужвам български клиенти, отколкото чужденци.

– Канили ли сте свои приятели американци тук?

– Да, някои приятели вече ме посетиха. На всички, които съм канил, им харесва във Варна, някои са казвали, че искат да се установят. Тук животът е различен, особено за човек, който идва от град като Ню Йорк, където животът е много по-интензивен.

– Намерихте ли истинското си място в България и Варна?

– Щастлив съм от решението си да дойда в България. В САЩ хората дори нямат представа къде е България, какво се случва тук, манталитетът е съвсем друг. Може да се случи да зададат въпрос дали е част от СССР. Това също бе предизвикателство – да променя представата на хората, изобщо да им създам представа за България. Харесва ми, че когато хората дойдат тук, впечатленията им моментално се променят. Тук синовете ми учат в българско държавно училище. Още когато дойдох от Холандия бях взел решение, че ще ги запиша в българско училище, за да научат по-лесно български. Интересното е, че и на тях им харесва тук. Ако им кажа да се връщаме обратно в САЩ, те ще кажат, че искат да останат. Хубавото тук е, че веднага можещ да запишеш децата си в училище. Образованието, според мен, е добро. Тук те бяха и в частно училище, но в крайна сметка аз предпочетох държавното. Мисля, че навсякъде по света се случва да плащаш висока такса за частно училище, а образованието да не е на толкова високо ниво. В държавното училище всички са равнопоставени. Мисля, че тук има много потенциал за развитие в бъдеще, въпреки че българите масово са големи песимисти. Чувал съм много българи да казват: „Ами, това няма да стане“. Мисля, че през следващите 20-30 години България ще се развие много напред, мака да знам, че не са много хората, които споделят моето мнение. Искам да живея тук и с нещо и аз да допринеса за това нещата да се променят. Виждам в бъдеще себе си като бизнесмен с клиенти от много страни, но искам да направя и нещо повече за страната, в която живея. Нещо, което забелязах тук, е неправилното изразходване на средства от управниците и огромната разлика в стандарта на живот на хората във вътрешността на страната и в големите градове. В малките градове има 60-70 процента безработица, но когато особено в такъв град видиш кмета да се вози на автомобил за хиляди евро… Затова бих искал в бъдеще да допринеса както мога и да направя нещо добро. Има все повече възможности и програми, например българи и американци да работят заедно, да създават международни екипи. Нещо, което имам като идея, е да събера моите служители и да организирам почиствания в някои училища. Нека хората правят повече неща заедно. Затова се включих във фестивала за Карин дом. Аз се занимавах с барбекюто. Нека има повече такива събития.

– Лесно ли научихте български?

– Разбирам всичко и мога да говоря, не знам само някои специфични думи. Всеки ден малко по малко уча граматика. Всички казват, че българският е труден език. Мисля, че не е чак толкова труден. Имам силна визуална памет. След като научих азбуката, започнах да се уча да чета и да запомням думи. Мога цяла нощ да си говоря с компания на маса. Може да имам пропуски в речника, но се справям. (Горните няколко изречения в интервюто са казани на български, б. а.) В началото много ми помогна това, че живях в Павликени. Градът не е толкова голям и малко хора говорят английски. Мисля, че първите думи и изрази, които научих, бяха „Може ли?“, „Сега ли?“ и „Може ли още една ракия?“. Помогна и това, че децата ми ходеха на училище и аз учих с тях буквите. Мисля, че най-добрият начин да учиш език е да общуваш с хората. Много българи искат да говорят на английски с мен, за да практикуват езика, но аз отказвам, ако съм в компания с българи. Щом живееш тук, трябва да знаеш езика.

– Има ли нещо от нашите обичаи, което Ви е забавно?

– Жестът да си плюеш в пазвата, когато си уплашен. Това ми е забавно. Правят го по-често жени.

– Имате ли любими места в България?

– Обиколим съм цяла България. Пътувал съм с моите гости по крайбрежието. Много ми харесва Несебър, много красив исторически град. Харесва ми Старият град в Пловдив, много романтично място и през лятото, и през зимата, със страхотна атмосфера. Харесва ми Хисаря с минералните бани. Обичам да ходя в Банско през зимата. Трявна също харесвам. Има скрити места, за които не подозираш, че са толкова красиви. Например Хасково, за който се казва, че е индустриален град, а има красиви стари улици. В Русе е по-същия начин – индустриализиран град, но когато се разходиш по главната улица, виждаш красиви къщи. Навсякъде има скрит характер и запазена култура. Навсякъде, където отида, ги откривам и това много ми харесва.  

Интервюто от поредицата „Намерени в превода“ е част от проект на Фондация „Град и посоки“, реализиран с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна.  

Автор: Градското списание