Александър Николов: Ставаш артист, защото искаш да кажеш нещо на хората

През месец март за 10-и път се проведе София филм фест във Варна, където паралелното издание е единственото в страната, което включва инициативата „Екран за нови кинематографисти“ – прожекции на късометражните филми на дебютиращи в киното автори. За това какво вълнува младите и начинаещи български кинематографисти изобщо разказва Александър Николов, основател на филмова компания „Артин вижън“, организатор на София филм фест във Варна.

– Защо създадохте инициативата „Екран за нови кинематографисти“?

– Този формат съществува само в рамките на София филм фест във Варна. Една от причините е, че донякъде е свързан с моята основна цел, за да съществува изобщо „Артин вижън“ – Варна да може да поема все повече кино продукции, които да бъдат реализирани от екипи от града. Създадохме „Екран за нови кинематографисти“, за да може начинаещите да се представят в един афиш заедно с големите имена в киното в момента, а и да си сверят часовника с други като тях от цялата страна. Сред филмите, които се включват в „Екран за нови кинематографисти“, има такива на завършващи учебни заведения или на вече дипломирали се режисьори и на участници в кино курсове. Другият  подобен проект, който ни помага в тази насока, е нашата школа Artin Vision Film Academy, където вече са завършили няколко випуска. Благодарение на школата успяхме да си върнем малко от средствата за сериала „Господин Х и морето“. Бях поканен да участвам като първи асистент режисьор в частта, заснета във Варна и тъй като ни трябваха още хора в техническия екип, включихме още 6 души, от които 5 бяха или от нашата школа, или от стажантската програма на София филм фест във Варна. Освен доброволци, фестивалът във Варна има и стажантска програма. Участниците в нея се занимават с организацията на фестивала, това им дава досег до голямото кино, срещат се с известни хора, които са наши гости и научават как се организира подобен форум.

– Ако трябва да се върнете назад към началото на „Артин вижън“, какво се промени?

– „Артин вижън“ съществува от 2007 г. Започнахме с прожекции на филми. Това тогава бе изключително нужно, защото във Варна почти нямаше къде да се гледа авторско кино. Около 5-6 години се занимавахме основно с това, за да може хората да придобият апетит към този тип кино. След това вече преминахме към етап правене на кино, тоест „Артин вижън“ се развива заедно с града, което е много хубаво.

– Колко души досега са преминали през Вашата филмова школа?

– Школата имаше 3-4 издания между 2009/11 година, след което по причини, които не желая да споделя, я прекъснах, докато накрая реших да я възобновя преди 2 години на пазарен принцип. Участниците снимат огромен обем от домашни работи, от които не всичко може да се нарече филм – има наблюдения, импресии, репортажи, мини документални филми и игрални задачи, започва се от етюди, след това правят откъси и накрая завършват с дипломна работа – игрален филм до 20 минути. Възможно е да се направи и документален филм, но досега не се е случвало. Тази година в „Екран за нови кинематографисти“ участваха 2 филма на участници в школата.

– Сред филмите в програмата имаше 2, посветени на темата за телефонните измами. Актуални социални теми ли избират най-често начинаещите автори?

– Тази тема е част от живота ни днес. По отношение на тематиката няма разлика дали филмът се прави от утвърдени или начинаещи автори. Всички хора ги интересуват определени неща. В крайна сметка един човек, за да е артист, особено за да е режисьор, трябва да има какво да каже на хората. Заради това ставаш артист, защото искаш да кажеш нещо на хората.

– Каква е съдбата на филмите, създадени от участниците в школата?

– Както казах, голяма част от филмите, създавани в школата, са домашни работи. Те са учебни филми, като всеки подхожда по различен начин към задачите. Аз се опитвам да ги убедя да подхождат така, както когато съм бил студент. Учил съм се от грешките си във всеки мой учебен филм. Докато учиш е времето да грешиш. Дипломните работи обаче могат да имат по-голямо бъдеще, но това е решение на техния създател – дали има желание да кандидатства по фестивали. Опитът показва, че участниците в школата участват във фестивали със следващи свои филми. Досега част от участниците в 9 випуска намериха своята реализация в телевизии, във филмови компании, включително в такива, които се занимават с разпространение и филмопроизводство или са продължили образованието в областта на киното в университет. Има хора във Великобритания, в университети в Централна Европа, в НАТФИЗ не един човек. Интересното е, че в школата възрастовата граница е много различна. В момента най-малкият е на 17 години, а най-големият е на 43 години. По този начин те работят заедно, както по-нататък ще работят и в киното, младите израстват малко покрай по-големите, а тези, които са по-големи, се подмладяват, има и възпитателен момент. Винаги им казвам, че дори и по-нататък да не се занимават с кино, нещата, които ще научат, ще са им полезни в живота. Най-малкото да можеш да формираш екип, да знаеш по какъв начин да го ръководиш, за да свърши всеки добре работата си и да умееш да използваш таланта си при форсмажорни обстоятелства.

– Има ли тенденция броят на филмите в програмата на София филм фест във Варна да се увеличи?

– Разбира се, ние искаме фестивалът да продължава повече дни, да има повече филми, да има повече кино салони, най-вече да има повече гости, но всичко е въпрос на финансиране. Факт е, че гостите в София са много повече, както и в Пловдив, но от градовете, в които се провеждат паралелни издания, Варна е най-далеч. Не говоря само за средства от институции, а и от спонсори. Всеизвестно е, че на много малко от големите български компании централите се намират във Варна. Както казах, „Артин вижън“ се развива заедно с града и очакваме развитие и в това отношение. Частният капитал в културата е изключително малко. Вярно е, че някои закони още не са готови или не са изпипани, но е видно, че частният бизнес не участва много дейно в културата. По плакатите на различни събития виждаме до 15 фирми като спонсори за всички и добре, че ги има и тях, защото ако ги нямаше, културният сектор в града щеше да умре. За мен е нормално тези фирми да са 1500, а не 15. Освен това, ако предлагаш високо културен продукт на пазарен принцип, срещу платен вход, имаш само 20 процента възвръщаемост на инвестициите. Изобщо, когато се занимаваш с културен продукт, за мен съществува един проблем, за който мисля и занапред да говоря и това е проблем в цялата държава – сивият сектор. Според мен хората не си дават сметка, включително институциите и участниците в целия процес, какъв огромен проблем е сивият сектор в сферата на културата. По мои изчисления, изхождайки от опита в моята работа, който може би е субективен, около 70-80 процента от хората, които се занимават с култура, са в сивия сектор. Тези хора не плащат данъци и за такива като мен, които се опитват да бъдат официални, работят с институции и трябва да се отчетат дори и на частна фирма, това винаги създава проблем. Според мен, ако погледнем от законова гледна точка, този въпрос е уреден – ако си регистриран като свободна професия, данъкът е 6 процента. Не знам дали някъде по света има данък от 6 процента. Хората трябва да се замислят малко за този сив сектор, въпреки че ги разбирам – сигурен съм, че се опитват да спестят пари и че на всички им е трудно финансово да се занимават с култура, но истината е, че така губят повече пари. Ясно е, че е трудно да се занимаваш с култура, когато си частна организация, но сивата икономика допълнително усложнява всичко и това зависи от нас, а не от държавата. Ще дам пример с моята работа: налагало ми се е да избирам между двама актьора – единият е легален, другият нелегален, вторият е по-добър, но първият може да ми издаде документ и аз си затварям очите и избирам този, който не е по-добър.

– Казахте, че „Артин вижън“ се развива заедно с града. Какво друго се е променило?

– От 2007 г. до днес, за 12 години, разликата е огромна в много положителен смисъл в развитие на културния сектор. Все едно държавата се е променила. Разбира се, не твърдя, че всичко е наред, има още много неща, за които трябва да настояваме да се променят, но е факт, че за изминалите 12 години ситуацията е много различна. За мен най-големият фактор за това е, че има хора, които учиха в чужбина и се върнаха със своя опит, с който допринасят за отваряне на системата. Ние започваме да ставаме конкурентноспособни.

Снимка: © София филм фест във Варна