Тиери Фремо: Фестивалът в Кан не е френски, а международен фестивал, който се провежда във Франция
Тиери Фремо е генерален директор на фестивала в Кан. Малко преди началото на 76-ото издание той очертава някои важни мименти в развитието на фестивала.
– Как се справихте през трите последни години на пандемия?
– Много се гордеем с начина, по който преживяхме пандемията. През 2020 г. фестивалът не се проведе, но помогнахме на филмите, като се прожектираха с „лейбъл Кан“. Това ни позволи да преценим какво е влиянието на фестивала. Не искахме да правим виртуално издание, защото фестивалът е събиране на хора. Нищо не може да замени „физическото“ възприемане на един филм, врявата, настроенията, аплодисментите, работата на журналистите. По този повод бих искал да поздравя критиците, без които Кан не би бил Кан. Първо, през последните 3 години пресата много подкрепяше фестивала. Освен това щом критиката е на добро ниво, означава, че и киното е на добро ниво. Именно критиката поддържа нивото. Ние я подкрепяме, искаме да подобрим отношението към нея, да подобрим работата на пресаташетата, например. Обмисляме обособяването на пространство за осъществяване на интервюта във Фестивалния дворец. Необходимо е филмите да могат да се гледат на голям екран, всички в един определен период. По време на карантината продължихме да поддържаме тесни връзки с продуценти и режисьори. През 2021 г. фестивалът се проведе през юли и мисля, че остави прекрасни спомени у всички. Миналата 2022 година изданието беше много силно откъм филми, филмовия пазар и цялостна атмосфера, защото всички се преоткрихме, преоткрихме „нашия“ Кан, водени от общото убеждение за важността на един фестивал. Отново имаше туристи, които се разхождат по булевард „Кроазет“. И хотелите Majestic и Martinez, Grand Hotel и особено Carlton възвърнаха блясъка си и са обновени.
– Значи Кан няма намерение да увеличава допълнително броя на филмите в селекцията си?
– Броят на конкурсните филми или в селекцията „Особен поглед“ е един и същ. През 2021 и 2022 г. имаше повече специални прожекции и документални филми, но ще редуцираме този тип програми. До нас достигна слуха, че Кан иска да изземе всичко и за другите фестивали да не остане нищо. Това е смешно. Уважаваме събитията през трите сезона: зимата в Берлин, Сънданс и Ротердам; пролетта в Кан; есента в Телюрайд, Венеция, Торонто и Сан Сибастиан. Те са важни. Фестивалът в Кан работи прекрасно с тези в Сан Себастиан, Телюрайд и Торонто, които могат да селекционират филми, представени през май във Франция.
– Програмата „Cannes Première“ имаше голям успех. Ще запазите ли тази селекция?
– Програмата „Cannes Première“ е успешна и доказва, че фестивалът може още да се развива. Това е „мини селекция“, която ни позволява да показваме със зрелищна премиера филми на утвърдени режисьори извън конкурсната програма. Филмите „В нощта на 12-ти“ на Доминик Мол или „As Bestas“ на Родриго Сорогойен имаха голям успех благодарение на програмата. Освен това филмите се прожектират в зала „Дебюси“, предпочитана от Жан-Люк Годар и имам честта да го споменавам. Програмата „Cannes Première“ наложи своя логика, опитът е положителен и тя ще продължи.
– Фестивалът в Кан винаги набляга на своя универсализъм…
– Да, фестивалът в Кан не е френски, а международен фестивал, който се провежда във Франция. В продължение на 15 дни се превръща в защитена световна територия, която поставя киното в центъра на Земята. Щастлив съм да продължа тази традиция, когато виждаме появата, след азиатското, на ново северноафриканско кино, което се развива от Египет до Мароко благодарение на поколение от много талантливи режисьори. Появява се и кино на юг от Сахара, кино на черна Африка, представено блестящо от Мати Диоп с „Атлантик“, спечелвайки Гран при.
– Промени ли се световното кино?
– Да и продължава да се развива. И не трябва да забравяме испанското, мексиканското, английското, немското или италианското кино. Казват, че италианското кино догонва старата си слава. Мисля, че съвременното е прекрасно! Да вземем за пример само Аличе Рорвахер, която представи „Чудесата“ и „Щастлив като Лазаро“ в конкурсната програма, а миналата година се завърна с късометражния „Le Pupille“, който след това беше номиниран за „Оскар“.
– А какво ще кажете за това, че Катар финансира филма на Майуен „Жан дю Бари“? Можем ли да си представим, че Катар ще играе по-важна роля във финансирането на френското кино?
– Не знам. Катар финансира футболния клуб на Париж, може би искат да направят същото с френското кино. Трябва да попитате тях. Киното е свободен обект, чиято несигурност, крехкост и магия трябва да се уважават. Наливането на пари никога не е правило филмите по-добри. За да съществуват филми първо трябва да има артисти и професионалисти.
– И свобода на изразяване …
– Именно. Дори и холивудските студиа, чието призвание е да трупат печалби, винаги са спазвали едно неизменно правило: проект, артисти, стремеж към качество, близост до публиката. Остава да се надяваме, че филмите на големите американски автори ще намерят своята публика в САЩ, че тамошната масова публика ще възвърне вкуса си към великите и красиви истории за „възрастни“. Хубаво е, че тези филми се радват на успех във Франция. Смятам, че нашата страна беше най-добрата международна територия за „Вавилон“ на Деймиън Шазел, а прекрасният филм на Стивън Спилбърг „Семейство Фейбълман“ се приема много добре.
– В Украйна продължава да се води война. Ще поканите ли Володимир Зеленски да изнесе реч на откриването, както миналата година?
– Първо, тази агресивна война трябва да бъде прекратена. Казвам го от мое име, но не съм единственият. Миналата година искахме спешно да изразим нашата солидарност с Украйна и политическото си противопоставяне на войната и войнолюбивото поведение на Русия. Президентът Зеленски изнесе много хубава реч, филмова реч. Поканихме го и защото е актьор, идва от нашия свят. Ангажираността на творците винаги е била свещена за киното като цяло и за Франция в частност. Бяхме горди да му дадем думата. Трябва да продължим да изразяваме подкрепата си. Още повече, че Украйна винаги е била голяма сила в киното и младото поколение изразява чрез филми това свое яростно желание да защити независимостта на страната си.
(със съкращения)
Интервюто е направено за Variety и е публикувано в сайта на фестивала в Кан.
Заглавието е на Градското списание.
Снимка: Тиери Фремо © Jean-Louis Hupe / Festival de Cannes
