Праисторическите художници са били близо до законите на анимационното кино

Френски археолози откриха, че праисторическите художници са умеели да изразяват в скалната живопис движение с помощта на внасяне на елементи на анимацията. Изводът е направен чрез изследване на 53 рисунки в 12 пещери, разположени на територията на Франция.

Изследването е направено от археолога в Университета в Тулуза Марк Азема и художника Флоран Ривиер, съобщи американското издание Science News.

Според двамата изследователи преди 30 000 години европейските пещерни художници са се опитвали да създадат по няколко различни начина илюзията, че лъвовете, конете и другите диви животни, които рисуват, се движат.

Праисторическите художници са рисували дивите животни така, че на една рисунка се изобразяват животни в различни пози, представляващи различни фази на движение. Художниците са изобразявали животните с множество глави, крака и опашки, представляващи „стоп-кадри“ на движението. Друг „метод“, използван в пещерите, е изобразяването на различните пози в последователни серии от рисунки, подобно на начина, по който се прави в комиксите или в режисьорските скици. Изследователите са открили и костни и каменни дискове, на различните страни на които са изобразени разнообразни пози на животни. В средата на такива дискове се правел отвор, където са се вкарвали сухожилия, при разтягането на които дисковете могат да се въртят. Изследователите са реконструирали дисковете по намерените находки и са показали, че при въртенето на такива дискове се създава илюзия за движение.

Средната възраст на изследваните рисунки е около 30 000 години. Двамата изследователи публикуват изображения и на няколко неизвестни досега рисунки от пещерата Шове, където се счита, че се намират най-древните образци на пещерно изкуство в света, както от пещерата Ла Бом Латрон, и двете в Южна Франция.   

Автор: Градското списание