До 25 август 2018 г. Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ представя в Галерия „Графит“ за първи път 45 творби, дарени през 2002 г. от Иван Павлов. Творчеството на автора е достояние за първи път на широка публика в изложбата „Памет“.

Иван Христов Павлов е роден във Варна през 1921 година. Неговата биография на художник се свързва с дарението, което прави през 2002 г. на Градската художествена галерия във Варна на 50 свои произведения – живопис и рисунки на стойност 20 000 евро. Дарението пристига от Германия в изпълнение на нотариалното му завещание, направено пред нотариус Вилфред Наке в Берлин и в което се казва: „За мой единствен наследник определям град Варна в България. Тъй като наследството ми се състои главно от създадените от мен картини, то наследственото имущество е предназначено за Градската художествена галерия във Варна“. Картините на Иван Павлов постъпват във фонда на Варненската галерия през 2003 г., една година преди кончината му.

Иван Павлов – „Електромонтьор“

Необикновената биография на художника Иван Павлов започва с неговата работа като електротехник – бобиньор. Не е известно при какви обстоятелства и кое го е подтикнало да се посвети на изкуството, с толкова вдъхновение и отдаденост, че да го превърне в картинен дневник на своя живот. От темите, които развива в произведенията си, можем да извлечем информация за личния му живот и преживявания. Първото му датирано живописно произведение „Електромонтьор“ е от 1967 г. и е подписано в Берлин. Това е портретна композиция с трудова тематика, в която художникът напълно в духа на изкуството на немския реализъм от 70-те години изобразява себе си. В Източен Берлин, столица на Германската демократична република (ГДР) се организират периодично изложби от т. н. Битерфилдско движение за обединение на художниците с народа. След 70-те години съществува държавна политика за поощрение на изкуството, като се стимулират заниманията с изкуство на широки слоеве от трудещите се и се организират специални изложби, наричани „работнически фестивали“, на които се излагат произведения по препоръка на предприятията. Именно в такива изложби в Германия участва и електротехникът Иван Павлов и това поддържа у него желанието за творческа изява в изкуството.

Иван Павлов – „Есенен мотив от Братск“

По съдържание творбите му се доближават до тематичните картини на Р. Бангардер, защото отразяват в хронологията си теми от личния живот на обикновения трудов човек и  идеи, които са съществени за мирогледа на изкуството му. Новото идейно реалистично изкуство в Германия оказва само ограничено влияние в някои от живописните му композиции, които са свързани с изобразяване на трудовата тематика. Такъв е неговият „Автопортрет“, датиран през 1990 г., както и композицията „Грижа за света“, в която също откриваме автопортретни черти на образа. И в двете наблюдаваме характерните за експресионизма трагични, по-скоро мрачни оттенъци. В изобразителното пространство рисунката е водеща, живописният език е лаконичен при едната картина, изграден монохромно в кафява гама на графичен принцип, при другата, с използването на контрастни цветове на щрихи и линии в експресивното изграждане на образа. Този стилов похват художникът ще прилага умело и при други творби, независимо от техниката, която използва и с която развива своите авторски похвати и изразни средства. В това неговата индивидуалност се проявява отчетливо, защото той си служи освен с традиционни живописни и графични средства, като темпера, акрил, въглен, пластичен грунд и с други индустриални материали – лакове, смоли, различни пластични пълнители, за да постигне определен фактурен или колоритен ефект. Вместо грундирано платно за живописта си използва за основа фазер и по-рядко картон. Използва фазера, защото голяма част от картините му имат пластични фактурни напластявания, които са тежки и наподобяват цветен релеф. Вижда се как върху основата последователно са положени пастозно с шпатула и нож живописни пластове така, че цветовете им да се наслагват и да си взаимодействат. Това придава интензивна звучност на колорита, която отличава едни от ранните му картини с българска тематика като „Ваза в български стил“ (към 1973), „Хризантеми“ (1971), „Ваза с цветя“ (1973) и „Мотив от Копривщица“ (1971).

Иван Павлов – „Копривщенско хоро“

Други от по-късните му картини като „Ръцете на хирурга“, „Анемия таласамия минор“, „Концерт на жабите“ са изградени монохромно в една цветова гама – кармин, оксидно зелено и кадмиево кафяво, като са използвани различни похвати на тонални разработки, контрастни цветни линии и щрихи, както и пластични цветни зони, положени върху стъклото над изображението. Всичко това се формира като един негов авторски стил и техника, която напомня по въздействието си на други живописни техники, характерни за декоративното изкуство като витраж, цветен емайл или сграфито. Вероятно в този свой житейски период между 1970 – 1977 година художникът се е завръщал в България и родния си град Варна, вълнували са го теми, свързани с живота тук, като „Рибари в ранно утро“ (1971), „Продавачка на риба“ (към 1975), „В памет на капитаните“ (1976), „Балчик“ (1977). Темата за българския фолклор и бит също присъства в картините като „Копривщенско хоро“ (1975), „Ресторант Воденицата“ и по-ранната „Трифон Зарезан“ (1970). Както и останалите произведения на художника, тези живописни картини се отличават с умела рисунка, с постигнат баланс в композицията и колорита.

Голяма част от произведенията си Иван Павлов е подписвал с инициалите си I. P. W., някои е датирал. По това можем да предположим, че през следващите години той е работил в Сибир, откъдето са правените но натура експресивни по внушението си пейзажи на Сибирската тайга. Драматичният контраст на светлина и мрак на горските сечища, на залеза над „Езерото Байкал“ (1978) и на няколко есенни горски мотива показват суровата „Есен в Сибир“ (1979) и са болезнено лирични изображения на авторовите преживявания.

После пътищата на художника преминават през „Планината при Алма Ата“ (1978) в Казахстан, там, където е съществувала голяма германска колония, след това от Яркутск  за Узбекистан, където той рисува православен „Храм в Бухара“ (1978), „Старецът в Самаркант“ (1979) и „Фигури в Самаркант“ (1979) и сред тях, долу в първия план на композицията изобразява своя автопортрет.

Иван Павлов – „Есенно настроение“

Сред картините му портретите заемат важно място, защото те показват не само влиянието на изкуството на Ото Нагел, но и умението му да трансформира през своя стил психологически образите. Сред най-добрите му постижения са двата портрета на забравената у нас феноменална оперна прима на Берлинската опера, българката Елка Мицева, чието име се нарежда сред световните имена на оперната сцена като Спас Венков и Емилия Максимова. Той рисува два нейни портрета – единият „Е. Мицева в ролята на калугерка“ (1975) е монохромен  в синя гама с филигранна релефна линия, която контурно изгражда в грос и другият – драматичен, метафоричен и експресивен с ярките си контрастни цветове, представящ я с болезнено изражение на лицето как държи на дланта си малко червено конче. Това е времето на 60-70-те години, в което в Берлинската опера гастролират българската прима Анна Томова-Синтова и рускинята Людмила Дворжакова, на която е другият дамски портрет от Иван Павлов. Той представя нейния образ по интересен начин, като композира портрета й в интериор, седнала да чете нотите си пред свой портрет. Така художникът илюзорно среща два нейни образа – от младостта и от старостта в едно картинно пространство.

Въображението на художника има отворени граници както при изобразяването на видимия свят, така и на метафори, които символизират  преживявания извън реалността. През 1984 година Иван Павлов рисува картината „Прощаване със съпругата“, в която реалността сякаш е потопена в синята студена мъгла на мъката и страданието от загубата на близкия човек. В композицията се виждат в първи план изобразени две женски фигури с шапка в полупрофил и в гръб. Сянката на едната лежи върху затворената врата на живота.

Темата за страданието, за болката, борбата за живот присъства в картини като „Зъболекар“, „Хирургическа операция на свещ“ , „Медицинска сестра при операция“, „Масаж“, „Кръвни телца при анемия“. Те не са датирани, но могат да  бъдат отнесени към 80-те години, малко преди да се появяват отново живописни картини със сюжети от трудовото ежедневие на художника, като „Намотаване на електромотор“, „Гарата на метрото в Алдерсхоф“, споменатия вече „Автопортрет с електромотор“ от 1990 г. Вероятно влошеното здраве, личните здравословни проблеми, неудачният му втори брак, приключил малко преди смъртта му, липсата на наследници, както и носталгията, всичко това е било причина за категоричното решение на Иван Павлов да дари изкуството си на Градската художествена галерия – Варна. Създадено извън традицията на българската живопис, тук то не е намерило бързо своето признание. Сега, след 15 години, за първи път с изложба се показва дарението на художника от Берлин Иван Павлов в родния му град. Ценителите ще открият в живописта на този самоизградил се извън границите ни творец много човешка сила и любов, защото е работил и живял с вдъхновение към изкуството.

Текстът на Пламена Димитрова – Рачева придружава първото представяне на творчеството на Иван Павлов.

* Заглавието е на Градското списание