Непознатият Дмитрий Набоков
На 22 февруари в клиника в швейцарския град Вевей, недалеч от Монтрьо, почина Дмитрий Набоков, син на руския и американски писател Владимир Набоков.
В същата клиника през юли 1977 г. почина и самият писател, а през 1991 г. – неговата вдовица Вера Слоним, старателно съхранила наследството на съпруга си. След нейната смърт авторските права върху произведенията на Владимир Набоков се прехвърлят на Дмитрий, известен като преводач на творчеството на баща си, който в ролята на негово доверено лице извършва някои и до днес спорни постъпки, разказва Риа Новости.
Кой е Дмитрий Набоков?
Единствено дете в семейството, Дмитрий е роден на 10 май 1934 г. в Берлин, където по това време е живеят Набокови. Владимир Набоков се премества там от Кеймбридж след смъртта на баща си Владимир Дмитриевич, емигрирал в Германия и застрелян като един от лидерите на партията на кадетите през 1922 г. След идването на власт на Хитлер и последвалите репресии срещу евреите, семейството взима решение да замине за Франция, откъдето през 1940 г. емигрират в САЩ.
Юношеските и студентски години на сина на писателя преминават в САЩ. Той, както и баща си, има разностранни интереси. Изучава литература и история в Харвард, а след завършване на университета решава да учи пеене. Дмитрий учи 2 години във Висшата музикална школа Longy School of Music в Масачузетс, където получава желаното образование. Несъмнено талантлив, Набоков младши печели през 1961 г. международен оперен конкурс в Реджо Емилия, Италия. На конкурса начинаещият певец дебютира заедно с Лучано Павароти, също удостоен с най-голямата награда в своята категория. Бас и тенор изпълняват партии от „Бохеми“ на Пучини.
Набоков младши развива успешна кариера на оперен певец, но в определени периоди не харесва звученето на гласа си. Така се насочва към друго полупрофесионално занимание – автомобилните състезания. В определен момент животът и заниманията му коренно се променят. През 1980 г. в Щвейцария, където семейството се премества през 1960 г., Дмитрий претърпява катастрофа със своето Ферари – колата се разбива и той се оказва с 40 % изгаряния по кожата. След този инцидент Дмитрий Набоков , който и преди се занимава с преводи на произведения на баща си, се съсредоточава върху своята литературна дейност.
Литературна дейност
На пръв поглед Дмитрий Набоков е типичен пример за роднина на велик писател, към когото се прехвърля част от всеобщото преклонение пред него. В случая с Набоков младши това бие на очи и заради факта, че външно той много прилича на баща си. Приемайки ролята на основен изследовател на творчеството на Набоков, той предизвика редица спорове и упреци.
Дмитрий Набоков е признат от баща си за един от най- добрите преводачи на книгите му. Заедно с писателя превежда на английски език и руски класици – двамата са работили над превода на „Герой на нашето време“ на Лермонтов. Първото произведение на Набоков старши, с което се занимава Дмитрий, се оказва трудното „Покана за екзекуция“, върху чийто превод работи съвместно с баща си. Следват разкази, романът „Дар“ и неиздаваната приживе повест “Вълшебникът“, написана през 1939 г. „Вълшебникът“, чийто сюжет по-късно се развива в „Лолита“, е публикувана на английски през 1986 г., а след това излиза на руски. За превода на това произведение на италиански Дмитрий Набоков получи през 2011 г. награда в Италия, но поради влошеното си здравословно състояние не може да присъства на награждаването.
Романът „Лолита“, който авторът определя като най-добрия си роман, се счита за едно от двете произведения на Набоков (заедно с автобиографичния „Други брегове“), преведени лично от него. Писателят не е искал някой друг да развали произведението и поради това се връща към родния си език. Дмитрий Набоков обаче успява да остави своя следа и в „Лолита“. През 2003 г. е открит малък откъс в трета глава, публикуван в превод на руски, видимо по невнимание на самия Владимир Набоков. В новата редакция с участието на Дмитрий „Лолита“ е издадена в „правилен“ вид.
Дмитрий Набоков, яростен борец за авторски права, участва в радиопостановки на романи на Набоков, инициира нова екранизация на „Лолита“, занимава се с подготовката и писането на рецензии за посмъртните издания на писателя, публикува спомени, а също и писма на родителите си. Всичко това се оказва най-ценната информация за разбирането на човека Набоков – старши. Дмитрий смята, че именно работата му по бащиното литературно наследство е най-истинското му занимание.
Най-важното, което Набоков младши прави, е публикуването на незавършения роман на Владимир Набоков „Оригиналът на Лаура“ през 2009 г., за който в предсмъртното си завещание баща му пише, че ръкописът трябва да бъде изгорен, ако не успее да го завърши. Повече от 30 години записките се съхраняват в швейцарска банка, но вдовицата на Набоков не се решава да унищожи това, което Дмитрий смята за най-доброто, написано от баща му. Дмитрий дълго мисли какво да направи. Веднъж казва, че е изгорил всичко, но после, независимо от увещанията на много литератори, решава да издаде „Оригиналът на Лаура“. Това предизвиква масови критики и упреци в жажда за печалби за сметка на писателя.
В такива случаи е трудно да се разбере и даже е неловко да се мисли къде се преминава границата, която лежи между популяризирането на творчеството на великия писател и макар и неволното използване на името му от най-близките му роднини. Разбираемо е, че записките на Набоков си имат своята цена, но те в никакъв случай не могат да се сравнят със завършената работа. Навярно в такива случаи думата, казана от самия автор, който знае замисъла и крайния резултат, трябва да бъде последна.
Въпреки това Дмитрий Набоков намира основания за своето решение. Той си спомня, например, че майка му в последния момент успява да вземе от ръцете на Набоков „Лолита“, преди той да изгори ръкописа в печката. Своята слабост или сила той сравнява с общата беда на всички доверени лица на писатели, давайки за пример Макс Брод, приятел на Кафка , който не се осмелява да унищожи „Замъкът“ и „Процесът“, все пак два завършени романи.
Макар че публикацията на „Оригиналът на Лаура“ е най-спорният момент от биографията на Набоков, тази книга е ценна заради предговора на сина му, който си спомня последните дни на своя баща, как той пада в Давос по време на лов за насекоми, след което здравето му се влошава. Дмитрий Набоков няма наследници и именно заради това неговите спомени днес са много важни. Главната мисия, която той сам си възлага доброволно – да съхрани паметта за баща си и да сподели със света това, което знае за него, е изпълнена достойно.
