Марина Варенцова-Русева: От всички места в България най-любимо е ателието ми във Варна
Серия от портрети на български царици е последното творческо предизвикателство пред художничката Марина Варенцова-Русева. Част от вече готовите картини тя показва в юбилейната си изложба в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна.
Марина Варенцова – Русева е родена през 1971 г. в Санкт Петербург, Русия. Учи в Художествена гимназия в Новгород, а през 1995 г. се дипломира в петербургския университет „Ал. Херцен” (живопис). През същата година се установява в България със съпруга си, художника Николай Русев. Има десетина самостоятелни изложби и повече от 40 съвместни изяви с Николай Русев в галерии в България, в Турция, Румъния, Великобритания, Германия, Унгария. Като художник пленерист е посетила почти цяла България. Работи в областта на класическата живопис.
В юбилейната изложба на Марина Варенцова-Русева са включени картини в любимите й жанрове – портрет, натюрморти и пейзаж. Те се от различни години от творчеството й. Най-новите са портрети на български царици, които представляват част от серия от 12 картини. Тя включва портрети на цариците Мария, съпруга на княз Борис – Михаил, Мария-Ирина, съпруга на цар Петър, Агата, съпруга на цар Самуил, Мария, съпруга на цар Иван Владислав, Елена, втора съпруга на цар Асен I, Анна Куманката, съпруга на царете Калоян и Борил, Анна – Мария Арпад, съпруга на цар Иван Асен II, Ирина Комнина, съпруга на цар Иван Асен II, Мария Кантакузина Палеологина, съпруга на царете Константин Тих Асен и Ивайло, Теодора, съпруга на царете Теодор Светослав и Михаил III Шишман Асен, Анна–Неда, съпруга на цар Михаил III Шишман Асен и Сара-Теодора, съпруга на Иван Александър.
Изложбата на Марина Варенцова-Русева може да се види до 9 май 2021 г. във Варна.
– Изложбата е юбилейна, но в нея са включени и нови картини, като част от серията с портрети на български царици. Защо показване и тях?
– Основният ми мотив да направя тази изложба е, че вече не показвам често това, което правя. През последните години работим с Николай Русев тематично, по определени серии. Рисували сме с него български царе, серия, посветена на Руско-турска война, само той е рисувал серия от хайдути за Музея на хайдутството в Златоград, тракийски царе. Тези картини заминават за частни сбирки и музеи и никой не ги вижда. Исках да покажа какво правя в момента, а и да отбележа юбилея си. Включих и някои картини, които съм правила през годините.
Царици Сара-Теодора и Мария Кантакузина Палеологина. © Марина Варенцова-Русева
– На кого е подборът на историческите личности, в случая на българските царици?
– Те са подбрани от историка Пламен Павлов. Това са цариците, които според него имат най-голям принос в историята на България. Той има книга „Първите дами на Средновековна България“, това е голям негов труд. Портретите на царици трябва да са 12 на брой. Трябва да ги завърша до месец юни. Показвам 7, осмата не успях да я завърша за изложбата. Всички ще отидат в музея в Златоград. Всъщност в изложбата са показани Търновски царици. От хронологична гледна точка започнах да рисувам малко от средата, може би, защото този период визуално ми е по-познат. Моят род е от Велики Новгород, братът на баща ми беше историк, специалист по средните векове. Намирам много допирни точки между двете култури. Вече започнах и портретите на царици, свързани с Плиска и Преслав.
– До каква степен портретите се основават на достоверност?
– Някои не са измислени. На някои има изображения, на други описание с думи. На царица Анна-Неда има фреска. На Анна Куманката също има изображение. На Теодора Палеологина има описание, тя е роднина на Мария Кантакузина Палеологина. На Сара Теодора има изображение. На царица Анна-Мария Арпад има описание как са изглеждали майка й и баща й. На Мария Комнина има изображение. Опитвам се да ги нарисувам максимално достоверно исторически, доколкото това е възможно. Ползвам исторически източници, които ми изпращат, за облеклата разглеждам фрагменти от платове, достъпни в различни музеи, следвам исторически развитието на облеклата. Това е важно и за информация за орнаментиката. Интересно е, че много от платовете са били тъкани в Египет, има коприна от Китай.
Царици Анна-Неда и Анна Куманката. © Марина Варенцова-Русева
– Имате ли любима картина на царица?
– Всички ми харесват. За всяка картина, докато я рисувам, си мисля, че ще бъде по-хубава от предходните. Потапяш се в един образ и го разработваш. Докато рисувам, цялото ми създание е в картината, правя я, все едно е първата и последната, която рисувам, игнорирам всичко край себе си.
– Кое е любимото Ви място в България?
– Тук съм от 1995 г. Обиколих цялата страна, но Варна ми е любимо място, а от всички места във Варна най-любимо е ателието ми.
